Българският народ днес изпълнява християнски обичаи, но те са силно преплетениа с онези традиции, които е имал той много преди да приеме християнството. Вероятно такъв е и обичаят ,,сурвакане” , който се прави на първия ден от Новата година. Тогава младите сурвакарчета тръгват от дом на дом, за да потупат стопаните със ,,сурвачка” по гърба и да наричат за здраве и плодородиe. Всяко българско семейство е очаквало с радост тези вестители на новите дни и в знак на благодарност ги дарявало с това, което е произвело през годината семейството и това, което е имало на празничната новогодишна трапеза, за да се сбъднат пожеланията.
Важен елемент от ритуала на този стар празник е сурвачката. Нейното създаване започвало рано – от първите дни на декември и се спазвал строг ред при изработването, за да се затвори в нея добра магическа сила и тя да помогне наричанията да се сбъднат. Работатa по украсата била задължение на децата, но те я приемали с истинска радост и удоволствие и се надпреварвали коя сурвачка ще стане най-красива.
Всеки елемент от украсата на тази вълшебна пръчка имал определено значение и не бил поставян случайно.
Тъй като дрянът е известен със своята жилавост, издръжливост и дълголетие, хората от миналото го избрали, за да го превърнат в магическо. Когато е намерено подходящо дряново клонче, то било оставяно ,, да преспи” една нощ пред вратата на къщата, преди да го гиздят, за да избягат онези зли сили от старата година, които все още не са напуснали дома и се крият някъде в него. Дряновото клончето трябвало да има три разклонения, защото от тях се правели задължително три кръга, които се завръзвали с вълнени конци, защото вълната има силата да предпазва от болести или се използвала при лечението на някои заболявания.
Най-много се слагали пуканки, сушени сливи и плодове. Те се нанизвали на конец и се спускали по кръговете, защото били символ на плодородието.
Завръзвали се сини конци, които предпазвали от уроки.
Слагали малка метална паричка, защото тя била здрава и се вярвало, че ще има сила да донесе нови печалби.
След гизденето на сурвачка децата сядали и започвали да учат римувани благопожелания :
Весела година!
Пълен клас на нива,
жълт мамул на леса,
червено грозде на лоза,
жълта дюла в градина!
Пълна кесия с пари!
Сурва сурва година,
до година със здраве,
до година, до амина!
На 1 нуари сурвакарската дружина от момчета до 10 години с торбички през рамо и магически сурвачки тръгвала из селото, за да посети всеки дом и чистите детски благопожелния , изказвани с потупване на всеки по гърба щели да се сбъднат.
След приключване на сурвакането, сурвачките се оставяли на място, където не могат да бъдат достигнати от човешка ръка — хвърляли ги на високо дърво, на покрив, в река и т. н., а със събраните продукти децата си устройвали угощение.
Едва ли има друг народ в света, който да изпраща своите деца по домовете с вълшебни сурвачки , които със своята детска чистота, жизненост и искрени пожелния да задължат доброто да посети всяко семейство!
Хубава традиция, която сплотява хората и им дава надежда за добри дни!
Направете си български сурвачки.
Посрещнете с радост малките сурвакари!
Весели празници!