Северозападна България е ,,друга България“.
Там диалектът, музиката и поверията от миналото са много специфични.
Мога смело да го кажа, защото съм отраснала в този край, а в моя род по бащина линия хората са изпълнявали тези поверия, защото са се надявали да се избавят от злините, които ги спохождали.
Така е станало и с моя прадядо:
Родителите му били собственици на много земя в района около селото- земеделци. Имали много работници -ратаи. Живеели добре и охолно, но били нещастни.
Всяко родено дете, преживявало няколко дни и умирало.
От страх, че ще останат без наследници, прабаба ми и прадядо ми решили да отидат при знахарка и тя да им даде съвет.
Жената казала, че ако следващото дете бъде кръстено на лош човек, ще оцелее, защото се врявало , че ,,Черен гологан не се губи”.
Така и направили. Щом се родило поредното – 8-о дете- те го нарекли Фарисей. Знае се от Библията, че тази религиозна секта имала много поддръжници и била първата, която приветствала идеите на Христос, но щом той започнал да надхвърля тяхната популярност, те били отново първите, които го посочили за престъпник и така останали в религиозната история като изменници, лоши хора.
Та, родил се моя прадядо и го нарекли Фарисей.
След него други деца в семейството отново не оцелели и малкият Фарисей растял в охолство и удобство.
Създал семейство и му се родили 4 деца- първото е моят дядо, от който научих тази история.
Но Фарисей често ходел до града, където посещавал ,,шантани” / кабарета, публични домове/ и играл комар.
Една зимна нощ, конят му го докарал мъртъв пред портите.
Той бил на христова възраст-33 годии.
Погребали го.
Когато неговата жена и моят дядо отишли да описват наследството в града, се оказало, че всичко било заложено на комар. За да се плати на прислугата и работниците дори трябвало да се продадат ценни семейни вещи.
Семейството било напълно разорено и за да се прехранват, моят дядо трябвало да започне работа и завинаги се лишил от мечтата си да учи в чужбина. Искал да следва в Прага.
Неговият личен живот също е оплетен с много северозападни обичаи и шеги на съдбата, но за тях ще разкажа някой друг път.
Ето една истинска история за вярванията и обичаите на тези хора от Западна България.
Има много семейства от този край в миналото, които за да имат живо дете след мъртвородени, му давали най-невъзможни, измислени имена с надеждата детето да оцелее, а животът е доказал, че това е ставало точна така. Коя е причината? Кой може да каже?!!
