Когато човек има нужда от пари, за да си осигури нормално съществуване, той е деен. Търси различни възможности, за да получи пари или допълнителни доходи, за да постигне по-добро социално положение…/изключвам онези, които се домогават до разни тарикатлъци и други ,,ненормални начини”, за да си подсигурят желания социален статус…/
Така е и с децата.
Когато имат всичко, когато получават всичко, когато могат да притежават всяка нова технология, когато никога не са били гладни или недоспали от лишение, когато никога не са чували израза: ,,Нямаме възможност! “:-тогава тези деца не знаят. Те нямат никакъв стремеж да се развиват или ако у тях се запали подобна искрица- тя е малко пламъче, което необходимите усилия към мечтата бързо гасят.
Защо децата са малко грамотни?
Защото имат всичко. Те не могат да направят разлика между имане и нямане.
Те не знаят колко усилия струва всяко нямане, за да има имане.
Кой каза, че българският народ е беден?
Не мисля, че е така.
Почти всеки има някакъв имот.
Почти всеки има кола.
Почти всеки има добър телефон и добра домакинска техника.
Това нямане ли е?
Друг е въпросът как е постигнто това имане.
Едно е видно: Децата нямат желание да учат. Ученето изисква усилия, а днешните млади хора у нас знаят, че имат родители, които могат да се справят с техните желания.
Училището- колкото и да е старомодно или модерно- няма как да налее знания в глава, която няма учебни интереси. Учителят не може вместо ученика да научи нещо . Учител и ученик не могат да си разменят главите. И слава Богу! Децата трябвада знаят повече от учителите си, защото те са утрешните учители и строители на държавата ни.
Защо учителят да прибира телефоните на децата в клас?
Не е ли по-правилно детето да е възпитано кога и как се ползва телефон. Къде да го ползва?
Аз не съм полицай и казах на моите ученици, че телефони няма да прибирам.
Те трябва да управляват себе си и своите желания и да решат този свой проблем с липсата на воля и усилия.
Морето, наречено ,,Интернет”, не е причина за неуспехи. Младите хора трябва да разберат какво да търсят там и как да проверяват всяка информация, която ги интересува. Не е нужно да спрем социалните мрежи, а да научим младите хора как да отсяват информацията, която ги залива чрез тях. Трябва да се създават хора с характери. А това започва в семействата, минава през училището и се вижда в обществото. За съжаление тези три важни обществени клетки: семейство, училище, общество са затрупани от проблеми и това е причината да се губи конторолът върху младите хора и да им се дават добри модели за учене, култура на поведение, успех.
Не искам да кажа, че трябва младите хора да бъдат лишени от удобствата, в които живеят. Те трябва да виждат разликите : има-няма; добро-лошо; полезно-вредно..
Те трябва да знаят цената на всяко удобство. Да участват по някакъв начин в придобиване на блага . Трябва да бъдат приучени да управляват себе си и своите желания. Да имат цели и да ги следват. Трябва да знаят истините за това, което ставa в света и живота на хората сега. И защо да ги пазим от това? От нещастията? От проблемите? Така не ги ли консервираме още повече . Не ги ли покриваме с лъжи за спокойствие и лесно постигане на всичко?
Аз мисля, че в основата на всичко стои : възпитанието на характер и модел за поведение, насочен към постигане на добри и смислени цели . Тогава идва ролята на училището: да дава съвременни и полезни знания на младите хора, а мрежите и Интернет да се превърнат в място за убиване на излишно време и получване на полезна информация. Така ще създадавaме хора, които знаят, могат и на които ние -създателите после ще можем да разчитаме, че ще дърпат обществото към добро. Всички ще бъдат нахранени, за да не са гладни, защото обилната храна е вредна!
Веднага някой ще реагира: Защо в развитите страни, където всички са нахранени, децата са грамотни?
Отговарям:
-Защото има уравновесено общество, което има ценности, където всеки израства според своите способности и реални възможности. Има добри модели за правилно обществено поведение и МНОГО, МНОГО СТРОГИ ПРАВИЛА СЪС СЕРИОЗНИ САНКЦИИ ЗА ВСИЧКИ !-няма тате, няма мама...
