Игнажден е един от религиозните празници, които българите почитат с внимание, защото той носи едно не много добро суеверие.
В неговия ритуал българинът вплита много свои вярвания и обичаи от далечното минало и приетото по-късно християнство.
20 декември поставя началото на Новата година и Коледните празници според древните вярвания, а според християнските тълкования- от този ден започват родилните мъки на Богородица- наближава раждането на Спасителя.
Празникът носи името на светеца-Йоан Богослов, наричан още Богоносец, защото твърдял, че носи Бога в себе си. Той е бил архиепископ на град Антиохия и въвел в богослужението пеенето на два хора. Загива мъченически, хвърлен на лъвовете, осъден на такава смърт, заради своите религиозни убеждения .
За нас българите този ден се счита за граница между Старата и Новата година и е свързан с едно поверие, предавано от стари времена-,,полязването”. На този ден, който от стопаните излезе пръв от дома, когато се върнел,
трябвало да носи тояга, която оставял зад вратата. През целия ден домакинята следяла кой ще посети дома. Кой ще е ,,сполезът”. Той е важен, защото се вярвало, че ако е богат и добър човек- семейството щяло да има плодородна и добра година. Щом се появял,,сполазник”, той трябвало да поздрави за Новата година като вземел пръчка от дръвника, слагал я в огнището и изказвал благопожелания за домакините. За благодарност той бил даряван със сушени плодове и обсипван с пшеница. За да се предпази къщата от зли хора и магьосници, след изчистването на комините при изгрев слънце, стопанките изхвърляли саждите заедно с метлата и посипвали пепел около къщите.
По времето през деня се гадаело за плодородието и природните изпитания. Вярвало се, че всеки от следващите 12 дни до Нова година показвал какъв ще бъде месецът през идващата календарна година. В този ден нищо не се изнасяло от къщи. Не се давал и искал заем. Не се работело.
Вечерната трапезата била от постни ястия и се правел обреден хляб.
В Родопската област Игнажден се назовава още “хайвански празник”, тъй като тук животните се наричат “хайвани”. През деня мъжете не впрягали добитъка, за да се съхрани здрав и пъргав през цялата година. Жените раздавали питки из махалата за здравето на домашните животни. В Източна България на Игнажден домакинята заграждала с въже или червен мъжки пояс всички кокошки и ги захранвали с варена царевица. Това се правело, за да не се губят птиците по чуждите дворове и да не снасят яйцата си навън.
От Игнажден започва и събирането на коледарските дружини. Само в Русенско и отчасти в Разградско е познат обичаят вардене квас, пазене квас. Изпълнението му се пази и днес в тайна. За лек и магия в нощта срещу празника моми и жени се събирали в една къща и две от тях замесвали с гръб към нощвите (дървено корито, в което се е месел хлябът) тесто, в което бабите са поставили магьоснически билки. Дванадесет нощи до Васильовден омъжена жена стояла будна край тестото и го пазела, а останалите играели хоро. Последната сутрин поделяли кваса между участничките, които го пазели строго за себе си и своя дом, вярвайки, че той защитава от зли духове, магии и болести и ще им помага да спечелят и задържат любовта на избраниците и съпрузите си.
Вярвате или не в гадания и поверия, свързани с Игнажден– не е важно. Той е един от празниците, които напомнят колко важен е домът и семейството за всеки.
Направете си семейна вечеря и си пожелайте добро.
Може и да се случи!
Весел празник!
