Чувствам се щастлива, че България изправи паметник на Цар Самуил!
Всеки народ в своя исторически път е имал тежки и велики моменти.
Великите му дават право на гордост и самочувствие, а тежките- те са неговата поука.
Животът на цар Самуил е като историческия път на една държава – изпълнен със спечелени и загубени битки. Този човек прави всичко възможно, за да запази страната си от нейния дългогодишен противник- Византия и има нещастието да бъде съвременник на един от нейните най-силни и жестоки владетели- император Василий.
Аз се радвам, че макар и 1000 години след смъртта му ние- неговите наследници, знаем за цар Самуил и издигаме паметник на признание, защото народ, който не знае своето минало- няма бъдеще- така казва народната мъдрост, а аз вярвам в нея…
Сега пиша това, защото в час по Човекът и обществото разговаряхме с учениците за този владетел и края на Първото Българско царство.
Споделих пред децата тълкуванието на периода след това като ,,владичество” , а не като ,,робство”, както аз съм го учила в миналото и както се знае във всички книги за този период.
За мен думата ,, робство ” е по- правилната, но оставих на децата да разсъждават като ги насочих да прочетат повече как един народ живее когато е под владичесвото на друг, който го е завладял със сила и как- ако е свободен. В миналото воденето на войни за завладяване на нови земи и грабеж на богатства е било постоянно. Така едни народи са ставали по-силни, други били превръщани в роби, а трети- просто изчезнали.
Вече повече от 1300 година има страна България и се надявам тя да се развива все по-добре, а робството или,,владичесвото ” за народа ни да е останало назад в историята.
