Ерик Уаийнър е съвременен журналист, който пише и книги. Един от въпросите, на които той е искал да намери отговор е: Защо на определени места по света -като Атина, Флоренция в миналото или Силконовата долина днес- избухват съзведия от хора –гении, които са направили и правят толкова много за равитието на човешката наука и култура.
Той се опитал да си представи гениите от миналото до сега и пише:
„… Да, с Леонардо бих отишъл да се напия. Той е бил забавен, истински баровец, но бих предпочел да седя и да си говоря с Майк (Микеланджело). С него не бих отишъл на купон. Щеше да развали настроението на всички. И най-вероятно щеше да иска да ме цапардоса по носа. Не е бил особено приятна личност. Бил е интересна личност…“
Така книгата му ,,География на гения” прави опит да разкрие изводите, до които достига съврменният човек- Ерик. Тази книга я има и на нашия пазар.
Дали гениите се раждат или могат да се отглеждат?
Дали гениалността е наследствена или може да се придобие с 10 000 часа труд?
Несъмнено, без труд нищо няма да стане. Но само той е недостатъчен, трябва и още нещо. Само че, какво е то?
В „География на гения“ Ерик Уайнър развива и интересна теория: в своите търсения на отговори той е забелязал, че броят на гениите е различен в различните места и епохи. Гениите не са разхвърляни случайно (един в Лондон, а друг в Боливия), а се появяват на групи. Където има един гений, там има и други гении. Но в какво се крие причината за това? В генофонда? В климата? В политиката?…Ако и Вие сте си мислили за тези неща, това е вашата книга, която може да Ви потопи в догадки , предположения и интерсени съждения за гениите на нашето човечество.
