Още в края на 2015 година много сериозно се заговори за нуждата от големи промени в областта на Българското образование . И учители , и родители искаха нещо ново .
2016 започна за Българското училище без да подсказва, че слоевете на образователната политика биха се разместили чувствително.
Първият учителски събор като дим от затихнал вулкан леко намекна, че нещо ще става.
Като птици, предусетили природен катаклизъм, много учители извисиха глас, че казаното там, не ще доведе до нещо много различно. Други нито чуха, нито разбраха какво предизвестява ,,сборът”, защото си направиха една разходка из столицата, срещнаха се с приятели. С надеждата, че всичко си е както трябва, се прибраха по родните места, та после от колегите си дочуха какви представители всъщност са били.
Юни и юли си отминаха по балкански ,, спокойно”. Имаше ,, разни ” проекти на закони, наредби, стандарти…, предлагани за обсъждане, ама нали сме балканджии- рекохме си: Като му дойде времето, ще го мислим.
Август започна да подсказва, че Българското училище и неговите учители ще трябва да направят три крачки в една и не е лошо да са подготвени за това на какъв влак ще ги качат промените.
Септември- със страшна сила затихналият вулкан на ,,просветното законодателство” изригна и разклати из основи всички:
Директори- защото те са тези, които трябва първи и адекватно да реагират на новото.
Учителите -защото те са тези, върху които стъпват промените.
Родители- защото ,,новото” реши, че е крайно време и те да участват по някакъв начин в дейността на Българското училище.
Окончателно се разбра, че ще има сериозно приобщаващо обучение, атестация на всички кадри в системата, постоянни задължителни квалификации, професионално портфолио на всеки педагог. И ще се чете , и ще се пише, и ще се подписва, и ще се чете, и ще се пише, и ще се подписва…
Това пък завърза здраво за компа онези, които до този момент са го избягвали нарочно и така административната вулканична покривка създаде мрак и дихателна недостатъчност за всички, които чакаха последния момент…
Бунт, бунт… ще изкашля някой…
Ок -бунт , ама за кво?…
Искахте промени- получихте промени.
Те трябва да се изпитат във времето, щом никой не е реагирал на предложените за обсъждане проекти…
Други ще си мълчат, защото опитът ги е научил, че у нас- никой не пита народа.
Да, няма да го питат, защото той не иска да бъде питан.
Трети- просто не ги интересува. Те дори не знаят какво значи национална принадлежност. Обидени са на всичко или тихо изчакват мига, в който ще си отидат с пенсийка от училище.
Младите- ами те нямат никакъв опит.
Щом не си харесат заплатите- ще потърсят друго. Това е нормално, защото искат да имат семейства, а децата им да живеят достойно.
Аз – аз ли?
Оставам с надеждата, че част от тези промени, които не са добри може да бъдат веднага забелязани и тези, от които зависи изменението им – ще ги коригират бързо и по-правилно.
Има и друго– пиша го с притеснение – харесвам работата си. Тя ми става все по-интересна и не мисля, че някой ми пречи да работя така, както намеря, че е добре за моите ученици и има полза за тях.
Сега прехвърлям новите учебници, за които трябва да дам мнение- ами харесват ми като цяло и на първо четене…
Всичко ми харесва . Даже емоциите, които създаде вулканът са ми много интересни, защото тук на Балканите не обичаме бързите реакции и става истинска веселба, когато трябва да се спасяваме от предизвестени изненади… А и свикнали сме да се движим в мъгла…
Така сред разсейващият се вулканичен дим, под чистото педагогическо небе на Новата, ще започне променена педагогическата година на българския учител.
Бъдете здрави и щастливи с това, което работите! И РЕАГИРАЙТЕ, КОГАТО ВИ ПИТАТ, че наистина може и да не Ви питат- защото историята знае такива ситуации.
Написа и се подписа за вас- Лили!
– 2017 ! Весели празници!
