Много хора у нас след 45 години започват да мислят как ще дойде моментът на пенсионирането им и започват да го чакат….Това е твърде погрешна позиция. 
В тази възраст- след 45– вече е натрупан професионален опит, изградени са умения, които биха помогнали на всеки работещ да си създаде собствен стил на работа и така тя да се превърне в негово удоволствие. У нас- за съжаление, за разлика от развитите страни- в този възрастов момент сякаш изведнъж човек остарява и започва да мисли как ще гледа внуци или ще обработва нивите около селската си къща или вилен имот. Така, вместо да изглежда уравновесен, зрял и жизнен- нашего брата има вид на уморен и износен човек. Много хора сега ще скочат и ще напишат, че у нас е така, защотот животът е труден.
Да, аз не го отричам, но нима в развитата Западна Европа не е така? Там има много условия за лечение, за отмора, но там има много изисквания към всеки работещ и то до последния му работен ден.
Тук Ви предлагам да прочететe мнението на Ричард Брансън за пенсионирането. 
Ако не знаете кой е, ще Ви кажа: човек, който има такива възможности, че си позволява пътуване в Космоса. И пак някой ще каже- лесно му е , нали е милиардер! Не . Не е така. Вие давате ли сметка колко много знания, сили, верме и енергия се изисква да управляваш една ,,финансова империя”, така, че тя да оцелеее във врме на жестока конкуренция и трусове в световната икомомика.
Милиардерът Ричард Брансън казва, че пенсията не трябва да е крайната цел в живота на хората, пише в. “Хъфингтън пост”. Той съветва: ,,Вместо да мечтаете да прекарвате златните си години на слънчев плаж с плодов сок в ръка, трябва да мислите за работата и живота като преживяване, а не за някаква друга цел в живота. Твърде много хора живеят, за да се пенсионират и по този начин самите изневеряват на едно вълнуващо съществуване”, обяснява Брансън.
Друг успял човек- милиардерът Уорън Бъфет- споделя, че не вижда смисъл да се пенсионира, когато има работа, която го кара да “танцува” на работа всеки ден.”Всеки ден може да бъде страхотен, докато живеем в настоящето, спираме се, за да се насладим на момента, и да намерим красотата във всеки един ден.’
Можем малко да се вслушаме в думите на тези успели хора.
Спрети ли на 45 да ангажирате ума и тялото си с дейност- Вие вече сте мъртви. Не малко са примерите, когато получили пенсия хора, продължават да се занимават с нещо, което да осмисля дните им. Така те изживяват всеки ден от своето съществуване и са истински щастливи.
А и нашият народ отдавна го е казал: ,,Залудо работи, залудо не стой”.
И накрая: изключваме от тази група онези, които на 45 имат сериозмни заболявания. Те имат причина да бъдат освободени от социални ангажименти. Но и от тях голяма част сами са повикали болестите със своята мечта за пенсия, която е създала у тях леност на ума и тялото и то е отворило място за различни здравословни неразположения.
