Един следпразничен афоризъм на личност на науката и културата. А какво са афоризмите?- мъдри мисли, изказани от личности, доказали своето положение и място в обществото и човечеството.
В тази бесеница е скрит афоризъм на Ушински.
А знаете ли кой е Константин Ушински?
Този човек е роден в годините на Руската империя.
Баща му е офицер и дворянин. Когато е на 12 година, майка му умира.
Константин учи юридически факултет на Московския университет и след завършването му се подготвя за професорско звание, но междувременно има силни интереси към театъра, литературата и разпространение на грамотността и издигане образоваността на обикновения народ. Тези негови интереси и либералните му възгледи по-късно му създават неприятности и стават пречка за развитието му в кариерата. Стига се дотам, че губи работата си, захваща се с различни прфесии и един ден става преподавател по руски език в институт за сираци, чиято задача е била подготовка на хора за служба на отечеството. Там в архива Ушински попада на записки на испектор от института и след като ги чете, те оказват силно въздействие върху неговото мислене. Прави статия: ,,За ползата от педагогическата литература” и тя получава широк отзвук. Ръководството на института го обвинило във волнодумство, непочтено отношение към учреждението и той бил отстранен. Така започва неговата работа, свързана с педагогиката и идеите му как да да се развива тя и какви хора да създава училището. Той пребивава и в други западноевропейски страни, където наблюдава тяхната педагогическа практика и работата на учителите там също оказва влияние върху неговите педагогически виждания. Днес много институти, училища и обществени места в Русия носят неговото име, а в негова чест Министертсвото на образованието в Русия присъжда медал ,,Ушински” на педагози с принос в тази наука. / по материали от масовия печат/
