Порцеланът Capodimonte дължи името си на малък планинаски хълм в Неапол-Италия, където пре XVIII век крал Карлос III де Бурбон от династията на Бурбоните и неговата съпруга Мария- Амалия Саксонска основават Кралска фабрика за порцелан -,,Capodimonte”.
Порцеланът става известен в Европа след пътуванията на Марко Поло до Китай, където вече имало много такива работилници. Когато пътешественикът донася порцеланови изделия от тази непозната тогава страна, в Европа всички били смаяни и естествено това дало тласък за създаването на такива работилници, но те не можели да достигнат съвършенството и красотата на китайския порцелан.
Едва в XVI век, във Флоренция, където имало алхимическа лаборатория на Франческо Медичи- около 1575 година, успяват да получат порцелан, който по качество се доближавал до китайския, но и той не бил достатъчно добър, защото се получавали малки мехурчета или пукнатинки в него. Опитите да се достигне по съвършен порцелан продължили. В края на XVII век Академията на науките – Франция и Кралското общество – Англия започват да се занимават с производството на порцелан.
В началото на 1700г. учените Саксон Йохан и Фридрих Бьотгер успяват да открият състава на добрия порцелан.
В 1710 година в Майсен -Германия се създава фабрика за порцелан, като се появяват и други подобни.
Във Франция пък се създава фабриката – Севр, Vezzi във Венеция .
Такава фабриката се опитва да създаде и Карлос III де Бурбон, когато вижда в зестрата на съпругата си Мария -Амалия Саксонска- порцеланови съдове и предмети от работилницата в Майсен. И така се появява порцелановата фабрика на Италия, която и днес създава своята уникална продукция. Казват, че в двореца на Карлос имало цял стая, чиято украса- от тавана до стените и дори пода е украсена с порцелан от тази фабрика, чието производство и до днес не е приключило. Кралят привлича за ръководството на работата във Фабриката- Лижио Отажио и Пиаченца Джовани- декоратор. Задачата пред фабриката била: да се създават предмети, които по качество и вид дори да надминават тези, създавани във френските и германските фабрики.
И те го постигнали.
1. Самият порцелан имал каолин в състава си, който му придавал млечен оттенък.
2.Елементите в декорацията, които съдържат цветя.
Царското семейство било много доволно от произведеното във фабриката и нейните предмети били показвани пред различни кралски особи в Европа.
За съжаление, когато на престола се възкачва синът на Карлос III- Фердинанд IV, има краткотраен застой в производството на порцелан до 1773 година, когато новият крал основава нова фабрика- Real Fabbrica Ferdinandea и за нейната работа събира много италиански и германски художници. Управител бил Доменико Ведута и той през 1780 и 1800 година застава начело на училище за керамика.
В 1806 година фабриката е продадена на Жоашен Мюра- маршал на Франция, женен за сестрата на Бонапарт, който имал задължението да я доразвива, но той бил твърде зает с военните кампании на Бонапарт и Франция. Фабриката, макар и с много затруднения продължила да работи, като неаполитанските художници поддържали традицията за декорация на изделията. След обединяването на Италия, произвидството в порцелановата фабрика продължава, а цветята присъстват осезаемо във всеки продукт. В средата на XIX век е създадено и занаятчийско училище, което обучава кадри, които поддържат традицията на Cacciapuoti.
С развитието на фабриката се променяли и нейната емблени. Но първа е тази: буква N- означава -Неапол , а короната с 6 върха -царска принадлежност. Известни са и други емблеми. А трябва и да знаете, че оригиналните продукти на фабриката имат точно определн начин, по който се поставя знакът на фирмата върху тях.
Днес в Музея за керамиката, който се помещава в Кралската резиденция на Карлос III де Бурбон в градче в Кампаня, могат да се видят предмети, произведени от минало и сега.
А това е сайт, който показва антикварни предмети от този италиански порцелан, техните цени…
