Една песен, която не е подходяща за ,,Добро утро!”.
ТЕКСТЪТ разстърсва, защото разказва за момент от живота на българите, когато не са били по ,,владичесто”, а под робство… В песента е вградена трагедията на един цял народ, успял да се съхрани и да отхвърли чуждото господство…
А за тези, които искат да разберат текста по-добре, той е записан под видеото.
Хубав ден и бъдете щастливи, защото живеете в страна, в която това сега не се случва!
Яничари ходят, мамо,
От село на село.
Мъжки рожби сбират, мамо,
Яничари правят…
Взели, кого взели, мамо,
И Стоила взели.
А Стоил беше, мамо,
Едничък на майка…
Плакала е много годин Стоилова майка:
Три пъти по седем.
Косите и черни побелели, мамо,
Очите й изтекли.
За Стоила мисли, мамо,
За Стоила плаче.
