Измерването на умствените възможности на човек най-често се прави с така наречения IQ тест.В последните години се появява едно друга теория, която се опитва да докаже , че ако човек има нисък ай кю тест- това не означава, че е глупав. Радетел на тази идея е професорът от Харвардския университет- Хауърд Гарднър. Според него всеки индивид се развива с различна скорост, в различни сфери на интелигентността. Гарднър нарича своята теория- теорията за множеството интелигентности. На тази база, той споделя, че училището училищетот рябва да се ориентира към развитие на всяка отделна личност.
Само една ли е интелигентността?
След различни проучвания професорът казва, че 7 типа интелигентност:
1.Лингвистична- това са хора, които имат добри умения за четене, писане и разказване на истории.
2.Логико- математическа- умения, свързана с логика, абстракции, обосновки и числа.Този тип най-много се доближава до IQ.
3. Музикална- свързана с чувствителността към звуци, ритъм, тонове и музика.
4. Двигателна- хора със силен контрол над движенията на тялото и умението да се борави с предмети.
5. Визуална – свързана с пространствено мислене; подходяща е за дизайнери и архитекти.
6. Междуличностна- личности, които умеят да контролират и владеят взаимоотношенията между хората.
7. Интраличностна – хора, вгледани в себе си. Такива хора предпочитат да работят сами.
По-късно професорът извежда и добавя още два типа интелигентност: Природна и Екзистенциална.
Гарднър отбелязва, че тези типове интелигентност са независими един от друг, т.е. способностите, оценявани в рамките на един тип интелигентност не могат да прогнозират способностите на същия човек в рамките на друг тип. Въпреки, че са независими един от друг, те си взаимодействат в изпълнението на определени задачи.
Извеждайки теорията за множествената интелигентност, Гарднър защитава идеята за училище, ориентирано към личността, критикувайки съвременната образователна система, която развива предимно лингвистичната и логико- математическа интелигентност. Професорът обръща внимание, че високите резултати на тестовете не са гарант за успех в личен и професионален план.
Гърднър апелира за тотална промяна на начина, по който функционира съвременната образователна система и за ранно оценяване и развиване на всяка една от тези типове интелигентност. По този начин, уверен е професорът, обучението ще бъде много по-приятно и ефективно, давайки поле за развитие на силните области на децата още в ранна възраст. Така те по-лесно могат да разберат в кои дейности и професии наистина са добри.
На нашия пазар вече е издадена неговата книга „Множеството интелигентности“ . Там професорът разяснява теорията за множеството интелигентности, проследява отзвука, който тя предизвиква по света през последните 25 години и разкрива новите ѝ постижения в практиката в книгата.Проследява нейния отзвук по света и разкрива постижения ѝ в практиката, като изгражда мост между теорията и работната среда.
Гарднър онагледява и разсъжденията си върху бъдещето на теорията, отговаряйки на основните въпроси и критики, повдигнати през последния четвърт век. Въпреки враждебните условия на консервативните образователни системи, характерни за почти цял свят и въпреки доминацията на „училищата щампи” – както ги нарича харвадският професор – семената на МИ теорията успяват не само да покълнат, но и да дадат плод.
В „Множеството интелигентности“ Хауърд Гарднър ни представя идеята за училище, ориентирано към отделната личност, което се отнася сериозно към многоаспектния подход към интелигентността. Той обръща внимание на някои емблематични образователни проекти, основани изцяло на МИ теорията: проектът „Нула”, заедно с който надничаме в спектралната класна стая; редица важни дискусии – за разбирането като приоритет на образованието, за оценяването, доколко са справедливи претендиращите за равен старт IQ, SAT и други тестове, какво е индивидуализирано образование и къде е неговото място, какво е процесфолио и как може да се прилага и др.
Както казва Гарднър: Не е важно колко сте умни, а как.
