,,Човек се учи, докато е жив”- казва нашият народ и е точно така.
Днес присъствах по лично желание на открит урок, показан от колежка от друго варненско училище.
Инициативата да се представят добри практики на водещи педагози от града започна от миналата година. Тогава гледах работатa на наша колежка.
Подобна практика е позната на колегите, които скоро ще се пенсионират и от тях зная какво се е правело в онези времена.
Те ми споделяха, че това било голямо натоварване за тях, защото е изисквало сериозна и много системна работа с децата и известна предварителна подготвка, а на такива уроци са присъствал много и то изявени специалисти и ръководни кадри от педагогическата практика. Притеснението е било голямо. Същевременно нито един колега не отрече, че ползата за всички участници – наблюдатели е била голяма. Така всеки е можел да прецени спрямо показаното колко и какво може той, както и да почерпи идеи за своята бъдеща работа.
Та и аз днес гледах урок в 1 клас по четене за буква ,,х” . Имам дълъг педагогически стаж, смея да кажа , че чета постоянно и се интересувам какво правят колегите и изобщо не ми идваше на ум как колежката ще представи една не толова интересна тема и то в 1 клас.
Ама – представи я и то по един модерен, много интересен и фин начин. В урока имаше всичко- разнообразие от методи, развиващи въпроси, работа с технологии и учебника. И всичко беше толкова премерено, изискано и същевремнно просто и ясно. Целият ход на урока доказаваше, че в класа се е работило, а не е спретнат по сценарий- поне аз така го усетих. Децата ползваха не само необходимите научни занания, които вече са усвоили, но проявиха и поведение, каквото трява да има в един учебен час. Атмосферата беше приятна и ненатрапваше принудителна дисциплина и строгост. На такава работа аз казвам- съвършена класика… Успях да си направя аудио запис, защото колежката ме помоли да не снимам децата.
Искам да спомена името на педагога, който днес ми показа как се работи – Панова.
Радвам се, че има такива учители и такава инициатива. Мисля, си, че и аз бих се пробвала да покажа нещо- не съм главен учител, но начинът, по който Панова работеше, ме предизвика да проверя своите сили.
Сигурна съм, че и други колеги биха се запалили от подобен опит. Мнoго от тях за съжаление ги спира една типично българската черта: когато гледаме как някой работи, да му търсим кусури, а не да виждаме огромните усилия, вложени в работата. Това е може би и причината много колеги да се плашат от думата ,,открит утрок”- и май са прави…
Трябва да променим мисленето си, за да помогнем на себе си, на децата и да направим училището място за развитие на идеи и успех!
