1 март в нашия клас премина сред емоциите на мартенския празник.
Децата бяха прекрасни!
Размениха мартенички.
Учиха и то не на шега.
Привечер се включиха в ,,Надиграването” и толкова много искаха да потропват хорце, че останаха накрая само те и започнаха отново, докато не ни ,,изгониха”.
Влязохме в класната стая и там си напрaвихме и видеопоздрав за родителите. Щракнахме снимки  пред мартенската питка и с ,,Грамота” за участие в надиграването.
Разделихме си по братски вкусната питка,  а към нея добавихме айранче от закуската на училището.
Гледах как децата хапаваха и постепенно утихваха от емоциите на Баба Марта и почувствах удоволствие от деня.
Видях колко са пораснали и се достих, че за мен това е последната Баба Марта с тях!

Сподели :)