Лебедът на Лудвиг

Нойшванщайн-означава -Нова лебедова скала . Това е името на замък, който се намира в подножието на Баварските Алпи- Провинция Тирол.
Замъкът Нойшванщайн се строи от баварският владетел Лудвиг II цели 17 години и остава незавършен.
Лудвиг е впечатлен от легендата за Лоенгрин, по която създава свое произведение композиторът Вагнер и решава да направи нов замък. За архитекти след продължителен конкурс, той избира Едуард Ридел и Кристиан Янг, чиито предложения се оказват най-близо до идеята за общия вид на замъка.
Любимата птица на Лудвиг е лебедът и негови изображения се срещат във всяка стая- завеси, статуи… картини, а по стените на замъка са изобразени сцени по мотиви от операта на Вагнер и идея на Лудвиг. В нея се разказва за рицар, който дошъл на лебед, за да спаси Елза, която след като победил рицар Телрамунд, го помолила да остане при нея, но това било възможно само ако не разкрие името си пред нея, защото над него тегнела магия. Тя се съгласили и заживели щастливо.
Скоро Елза толкова настоявала да чуе как се казва, че той открил името си -Лоенгрин. Магията се проявила. Лоенгрин изведнъж изчезнал, а всички видели как в езерото плува лодка, теглена от лебед….
За изработването на всички детайли в замъка били използвани скъпоструващи материали и злато….

Особено интересно е /наред с изкуството в него/наличието на централно отопление чрез топъл въздух, идващ от мазето и пода. Горещият въздух достигал до помещенията дори и на най-горните етажи през въздушни тръби. Големи печки за отопление били поставени в специални стаи в страни от кухнята. Необходимото количество дърва достигало до печките посредством асансьори.

Целият проект поглъщал много средства и това не се харесало на поданиците. Съветниците на Лудвиг са искали спирането строежът на замъка.

За съжаление самият крал успял да прекара в строящия се приказен замък само 10 дни, поради внезапно настъпилата му смърт при неясни и до днес обстоятелства .
От планираните 30 стаи в замъка, всяка с невероятен приказен сюжет на декорациите ,са завършени 11 . Само като проект остават и главната кула с Параклиса. Лудвиг II е най-големият син на крал крал Максимилиан II Йозеф и принцеса Мария фон Пруска. От малък всички разбират, че обича самотата и детските си години, обучението си прекарва в замъка на своя баща- Хоеншвангау.

На 18 години, поради кончината на баща му, Лудвиг става крал на Бавария. Но вместо със сериозни държавни дела, той се отдава на културата и изкуството. Възхитен е от творчеството на Вагнер и стават близки приятели. За Бавария настъпват тежки времена, но той се оттегля в замъка си и се занимава със строителна работа, погълнат от приказния свят, в който живее. Това предизвиква недоволство от държавната му дейност. Той е определен като душевно болен и управлението е предоставено на чичо му- Луитполд Баварски. Тъй като за Лудвиг е определено да бъде прегледан, защото е дуешвно болен, в Нойшванщайн идва комисия, която го извежда и го завеждат в дворец Берг на брега на тогава още наричаното езеро Вюрмзее.
На 13 юни 1886г. намират Лудвиг II удавен заедно с лекуващия го лекар.
Днес- неговият замък- Нова лебедова скала- Нойшванщау- е един от най-посещаваните в Европа.
Лично аз имах възможността да вляза в този дворец…….не мога да опиша възхищението си….
Гледах картините и се чудех как е възможно да се измисли и направи такова нещо….
Да, това може да роди само граничещ с лудост ум…..