Не зная как е при Вас, но моят айфон е всичко.
В него записвам информация- текстова, гласова, видео.
Чрез него изпращам имейли, отварям ги и от него чета.
Чрез него се отварят с код и моите имейли и сметки.
От него чрез компютър и проектор показвам материал .
С една дума: Аз не нося химикал и хартия. Всичко правя с телефона си и го пращам в облак или на имейл. После мога лесно да извадя информацията, да я обработя, както ми е нужна.
Обичам да ходя на различни конференции, обучения и открити уроци.
Обикновено питам мога ли да снимам с телефон. Ако ми забранят – не го правя.
После питам мога ли да правя аудио запис. Ако ми забранят- сядам най-назад в залата и си записвам на телефона всичко, което преценя, че ми е важно, пращам го в облак или на имейл, а у дома си гледам и обработвам написаното.
Защо пиша това?
До този момент никой не ми е забранявал да си записвам чутото в залата.
Днес обаче, на вътрешно училищното обучение, временният директор с груб тон ми каза да си прибера телефона. Като му обясних, че записвам това, което чувам, отговорът беше: ,,Не ми се обяснявай!”
Всички колеги се втрещиха.
Господин временен директор дори седна зад мен, за да гледа дали съм го послушала.
Прибрах телефона, но когато дойде ред аз да се изказвам, извадих телефона и започнах да чета от него. Там бях съхранила информацията за колегите.
Питам:
Забранено ли е в 21 век да използваме технически средства, вместо химикал и хартия и особено, ако по никакъв начин не нарушаваме някакво правило или спокойствието на хората в залата.
Според временния директор: АЗ НАРУШАВАМ ПРАВИЛАТА
В кой век живеем, че не ми е ясно нещо. Вие ми кажете!
