Ренджи Гейдж е американски специалист по саморазвитие и автор на книгата 
,,Защо си глупав, болен и беден … и как да станеш умен, здрав и богат” , издадена през 2006 година.
Наричат го ,, Месията на милионерите” и той има едно такова свое убеждение: ,,Хората са родени, за да бъдат богати и да бъдат бедни е грях”.
Гейдж расте заедно със своята сестра и брат, но никога не е виждал баща си. Като млад се пристрастява към наркотиците и има проблеми със закона. За кратко попада в затвор за кражба.
Съдбата му се обръща, когато в затвора го посещава бащата на негов съученик, който бил учител. След няколко разговора с малкия престъпник, господин Бакстър му казва, че има сили за велики дела.
Когато излиза от затвора, окрилен от думите на учителя, той е решен да промени живота си.
Успява със собствени пари, спестени от черна работа да създаде малка верига от ресторантчета, но потъва в дългове и заведенията му са отнети.
Той почва нова работа и започва да се образова. Днес е мултимилионер, пътува по света и изнася своите лекции за успеха.
Предлагам Ви едно негово изказване, което успях да видя в
с автор:Христо Стоянов и се казва:
,,Безплатно сирене има само в капана”
Дали тези възгледи за съвременния свят са верни и точни ?- преценете сами.
,,Ако вземаш от едного, защото собственият му труд или този на баща му са му донесли твърде много блага, за да даваш на други, които, или чиито бащи, не са вложили същото усърдие и умения – това е нарушение на първия принцип на сдружаването, гаранцията, че всеки ще може свободно да полага труда си и да бере плодовете му” – Т. Джеферсън
Доста вероятно е следващият Хитлер да не е расист, а демагог, който подклажда народа да свали или дори да избие богатите.
Проблемът с философията за потъпкване на богатите е, че прави контра на законите на успеха. И каква ирония – истинските жертви в случая, всъщност са бедните. Те са последната група, която получава работа, първата, която бива съкратена, имат нужда от най-много помощ и не разполагат с ресурсите, с които да се справят с евентуални проблеми.
Ами правителствата?
Някои икономически теории се опитват да ви убедят, че правителствата могат да си позволят да действат според други правила, различни от тези за обикновените граждани, но това е заблуда.
Принципите на просперитета са едни и същи и за хора, и за държави.
Независимо колко много политически партии има в началото на дадена демокрация или република, накрая се стига до двупартийна система.
Този процес налага двете останали партии да си противоречат напълно в своите философии, като междувременно партиите с подобни убеждения се интегрират в двете основни сили, за да оцелеят. Макар и имената им да се различават в отделните държави, те всъщност са без значение.
Едната партия е либерална, а другата консервативна. Но по-важното е, че едната ще е на власт, докато другата изчаква. А властта покварява – дори някои от най-големите идеалисти с изцяло добри намерения. (Да не говорим въобще за циниците, които не са и мислели доброто на държавата.)
Партията на власт естествено иска и да остане, а опозицията се домогва до същата позиция. Това обаче може да се случи само с повече гласове.
А най-добрият метод за повече гласове е безплатното сирене.
Да речем, че партия А предложи безплатни лекарства. Партия Б приема предизвикателството и отговаря с безплатно здравеопазване.
Партия А отново вдига залога със студентски заеми. От партия Б отговарят с безплатно образование.
Всеки иска сиренето, но никой не иска да си плати.
На политиците им трябва мнозинство на изборите, а наоколо има повече хора с малко сирене или без сирене, отколкото такива с цели пити. Логично се стига и до платформата да се облагат работещите успешно хора, за да се подпомагат непродуктивните. И посланията стават популистки:
“Богатите могат да си позволят да дадат повече.
Всеки трябва да плати своя дял.
Нуждите на мнозинството надделяват над нуждите на малцинството.
Човечеството вече е заразено с десетки мисловни вируси, които се разпространяват от поп-културата, религията и правителствата.
Някои от по-популярните са:
Парите са нещо лошо
Богатите хора са зли
Да си беден е по-духовно и доблестно
За да имаш пари, трябва да продадеш душата си
Щастие с пари не се купува
Големите компании забогатяват като експлоатират бедните и ограбват природните ресурси.
Повечето хора са заразени с негативни идеи за парите, за това и са податливи на политически платформи, които обещават да вземат от богатите, за да дадат на бедните. И нашите две въображаеми партии се възползват от този факт, за да останат управляващата партия. Така се започва.
Правителствата са новите пирамиди.
Те са най-големите измамници с парични операции. Ако счетоводството ви копира това на правителството ви, то вас биха ви вкарали в затвора.
Социалните програми вървят срещу замисъла си – вместо да помагат на необлагодетелстваните да работят към успеха си, те заробват хората във вечна бедност. Тези добронамерени, но грешни програми водят до омагьосан кръг, а политиците използват ситуацията, за да постигат своите цели.
Как да успеете, въпреки опасните правителствени игри?
Помнете:
Всяко предизвикателство носи със себе си съответната възможност, но често тя остава скрита. Просто не си позволявайте да мислите, че това, което е вършело работа в миналото, ще продължи да ви служи и занапред!
Да вземем пенсионирането! Да очаквате, че правителството ще ви осигури спокойни старини е като да взимате кулинарни съвети от Ханибал Лектър.
Изобщо не вярвайте на цифрите и прогнозите за сумите, които ще получавате – всички пирамиди обещават подобна възвращаемост.
Трябва да поемете отговорност за собствения си просперитет и да осигурите собственото си спокойно пенсиониране.
Това, което ще получите от правителството или работодателя е само гарнитура, с която да играете хазарт.
За финал:
Мислете наопаки –Винаги се оглеждайте накъде вървят масите и си задавайте въпроса какъв ще е ответният ефект
Съветите за печелене на пари– Не слушайте съветите на повечето хора, защото повечето хора са бедни.
Правителствата– дори най-добронамерените сред тях – са изконно корумпирани и неправилно управлявани. Те не създават просперитет, а го разпиляват или му пречат.
Пенсията – Хората, които разчитат на държавата за пенсия, ще пострадат, но тези, които се ориентират добре ще разполагат с повече възможности от всякога да натрупат своето богатство
