И да – учителите трябва да научат малките ученици на общоприетите норми на поведение чрез собствения им пример и авторитет като хора и педагози.

Това няма да се получи, ако красивите замъци на добрите човешки отношения, построявани през деня в клас, бъдат разрушавани вечерта в семейството … А знаете ли в колко малко семейства сега има нормални обноски или спокойствие? Притиснати от различни нужди все повече семейства са разделени било поради неразбирателство и последвал развод, било поради икономически причини, изпратили единия или двамата родители да работят зад граница, а така децата остават или само с един родител, или поверени на грижите на баба и дядо, които и да са най-добрите не могат да заместят родителите. Оставени сами или насаме с телфоните си, децата потъват в света на интернет- примерите  или улицата, където неправилното и лошото е повече от правилното и хубавото. След часовете, прекарани с тази интересна ,,,самота” и нейните модели за поведение и общуване децата отиват в клас.

Как тогава на следващия ден там  да има спокойствие, спокойни ученици и спокойни учители ? Как да няма агресия, която е подхранвана от улицата, интернет, киното, игрите и озлоблението към света, който отнема семейната топлина по някакави причини на повечето деца.
Но това напрежение го има и у родителите, които сега и тук се борят със семейните проблеми и търсят начини за оцеляване. Изтощени от тази всекидневна борба, силите не им достигат за достатъчно внимаие и контрол върху децата. И така в училище учителят остава сам срещу обществените проблеми, семейното напрежение и агресията, които идват с децата в клас и едва ли би успял сам да се пребори с това. Добрите обноски дали не са първото нещо, което може да направи стена между външния свят и обстановката в училище. Толкова ли е трудно за родители, ученици и учители да си кажат сутрин: