,,Мълчанието е злато”- казва народът ни и затова има няколко причини:
1. За да не разберат околните колко сме умни!!!
2. За да не кажем нещо, което би навредило на някого или на нас самите.
3. За да слушаме повече околните и по техните думи да предусетим ситуации.
4. За да не си навлечем неприятности, ако бъдем разбрани погрешно и да влезем в сложни взаимоотношения.
И още нещо, което е занимавало философи и психолози: Доколко казаното от нас оказва влияние върху обстоятелствата около нас и те да насочат поведението ни в нежелана от нас посока, без да усетим това и да се противопоставим. С една дума: има ли значение върху нашата съдба това, което казваме ?
В своето търсене те открили някои еднакви и повтарящи се зависимости:
Когато човек критикува някого- върху него се пренася негативната енергия на критикувания и част от неговите недобри качества.
Този, който ни критикува, ни отдава своята положителна карма и взема нашата негативна карма.
Интересно е , че още в Древността в книгите ,,Веди” пише , че е хубаво да ни критикуват.
Така става и когато хвалим успешен човек: неговите положителни влияния върху околните се прехвърлят и върху нас. Ако искаме да получаваме положителен заряд, казват,че е достатъчно да четем текстове, които разказват за известни и успели личности .
Може би много от вас са забелязали , че когато човек съжителства продължително с друг- той след време съвсем несъзнателно започва да използва негови фрази или да копира негови жестове. Понякога дори продбива и негови външни черти. Започва да прилича и физически на своя житейски спътник.
Нашият народ има и една друга приказка: ,,Пожелай си нещо и не го казвай на никого , за да се сбъдне!”
Интересно е, че и в книгите „Махабхарата“- които имат 100 000 куплета и стоят в основта на религията и културата на Индия се говори за това. Там пише, че ако сте си набелязали нещо, искате да направите нещо, не бива да го споделяте с никого. Щом го направите, с 80% намалява вероятността това да се случи, особено ако сте разкрили плановете си на завистлив и алчен човек. Защо хората, които говорят малко и обмислено, постигат повече? Те не губят енергия.
А защо, когато правим добро, не е добре да се хвалим. Та нали сме свършили благородно дело?
От Древността се вярва, че щом разкажем за своята добрина, в този момент губим положителната си карма и всичките плодове на благочестието, които сме заработили с тази постъпка. Хората, които се хвалят, постигат малко.
Затова не трябва никога да се хвалим с постиженията си, тъй като в този момент губим плодовете, които сме постигнали...
Ако се опрем на човешкия опит от Древността до днес и на изследванията на психолозите за връзката между говоренето и нашата съдба, мълчанието ще ни донесе повече добрини и ще съхрани положителна енергия в нас и около нас, която ще ни предпази от негативните мисли на околните.
