Балканските народи са известни със своята емоционлност.
Те я влагат във всичко: било в приятелство, било в раздяла, било в сватби, било в погребения…
Най-силни в чувствата сме като дойдат празници.
Ето кога българската душевност изригва къде искрено, къде престорено… Да, но пък западняците ни завиждат в такива моменти… При тях от малки се учат на сдържаност и лицемерие…
Според една тъжна статистика нашата емоционалност е строго фиксирана по дати:
– Коледа – всички сме добри и състрадателни;
– 14 февруари – влюбени като манастирски котараци;
– 19 февруари – унищожително самобичуване по заспалото ни родолюбие;
– 3 март – да живее наш’та мила родина на три-четири морета минимум!
– 8 март – женско царство за 24 часа. Нека си мислят, че и те са хора;
– 1 април – голям майтап, истината ви казвам;
– Великден – ще срутим черквите от християнско смирение;
– 24 май – да живее булгарската култура и писменост
– 1 юни – всенароден инфантилизъм;
– 2 юни – гняв, безразличие и национално отчаяние – всички сме предатели;
– Спорадични и краткотрайни прояви за Деня на целувката, прегръдката и разни други добродетели;
– Поради перманентното състояние на изборна готовност, постоянна и повсеместна политико-компетентност от осанна до разпни го.
Останалите дати като Ден на независимостта, съединението и народното будителство са със замъглен исторически произход и не носят достатъчен емоционален заряд, за да ни потопят в бездната на дълбокия патриотизъм и тоталното отрицание.
Ако сте българи, това не значи , че вие попадате в тази група.
Все пак всяко стадо си има ,,различната”… емоционално душица.
Весели празници!
На мен ми харесва да съм българка!
