В дните, белязани от историческия подвиг на народа ни може да се говори само за смели хора.
Аз си избрах една жена.
Родена с името Райна Попгеоргиева Футекова, тя става символ на свободата в дните на Априлското въстание, избухнало преждевремнно от определената дата, преди 141 години.
В семейството на Нона Налбантска и свещеник Георги Футеков на 18.01.1856г.се ражда Райна.
Първоначално учи в родното Пнагюрище и на 13 годишна възраст училищното настоятелство я изпраща да продължи образованието си в известното Девическо училище в Стара Загора с директорка Анастасия Тошева. Там момичето се проявява като много ученолюбиво и успява петте учебни години да завърши за четири с отличен успех. Връща се в Панагюрище и става учителка в местното девическо училище.
Там участва като основателка на женското дружество “Надежда” и девическото “Китка”, където жените и девойките се учат на любов към българските традиции.
При подготовката на Априлското въстание- края на месец март 1876г., Революционният комитет и Бенковски, й възлагат да извеза Главното въстаническо знаме.
Райна работи върху знамето почти месец. Помагат й още: Цвета Зогравска, Мария Нейчева и Милка Узунова.
На 20 април въстанието избухва преждевременно.
На 22 април знамето е тържествено осветено. Церемонията започва от къщата на Пенчо Хаджилуков, превърната в щаб на Привременното правителство.
Ето как самата Райна описва този неповторим ден: “На втория ден от свободата знамето беше довършено. Тогава, по желание на гражданите, аз трябваше да го взема в ръцете си, да препаша сабя, да грабна револвер и да премина през целия град, като възвестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е смъкнато завинаги, Това беше най-тържествения ден от нашата кратковременна свобода”.
На 30 април започва погромът на въстанието. Райна стига до бащината си къща, а свещеник Георги Футеков излиза да умилостиви потерята да пощадят домашните. Един турчин се цели в него. Децата гледат от прозореца. Пушката пуква и свещеникът рухва мъртъв. Майката Нона, Райна и братчето й се спускат през тайна врата при съседите, стигат до двор, пълен с жени и деца, повечето от селата. Една от тях тича при Райна и вика: “Бягай, турците те дирят, войници претърсват!” Райна измолва от селянките дрехи, преоблича се, намазва лицето си със сажди и така се промъква между турците. Скрива се в тайно място, където със сух хляб и вода прекарва 25 дни. После я залавят и измъчват из тъмниците и след унизително разкарване с вързани ръце по улиците, където я замерят с яйца и камъни, най-сетне пада в безсъзнание. Неможейки да ходи, я натоварват на тарга заедно с майка й и я откарват в зандана в Пазарджик. Бейове, следователи и съдии, чули, че народът я нарича Райна Княгиня, се смеят и питат: “Ти българска царица ли си, защо уши знамето?” Райна, убита от слабост и мъка, отговаря: “Аз съм скромна учителка, уших знамето, защото воеводата ми заповяда, носих го, защото народът искаше”.
От бесилото я измъкват чуждите дипломати. Няколко европейски вестникари, научили за теглото й, я намират примряла. След намесата на американския консул Скайлер се застъпва и руският – княз Цертелев.
На нея, пратеникът на английския вестник “Дейли нюз” Я. Макгахан, посвещава един от вълнуващите си репортажи за Априлското въстание, озаглавен “Панагюрище: … Със знаме всичко е възможно” с дата 10 август 1876г .
Освободена на 31 юли.
Изтерзана и болна заминава за Русия. Настанена е в Страстний манастир в Москва Дълго се лекува в Екатерининската болница. Там пише своя “Автобиография“.
Там завършва акушерство и е една от първите дипломирани акушерки в България.
След Освободителната война, Райна се завръща в родината. Три години е преподавателка в новооткритата девическа гимназия в Търново, а през лятото на 1882г. се завръща в родния си град. Омъжва за Васил Дипчев, участник в Априлското въстание.
В семейството се раждат петима синове: Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен.
През 1898г. семейството се премества в София, където същата година умира съпругът й. По-късно, при нещастен случай умира и синът й Петър. Поборническата пенсия не достига и тя работи като акушерка, за да даде образование на децата си. Скръбта и несгодите бързо стопяват силите й.
Така, след красивата младост в родното Панагюрище, след изпитания в затвор, където едва оцелява, дочакала мечтаната свобода, създала пет деца и понесла мъката от нелеката съдебата на всяка една от рожбите си, Райна има нелеки старини .
На 29 юли 1917 година в София си отива от този свят светлата личност ,
,,Княгинята на Априлското въстание”.
Поклон!
Къщата на Райна Княгиня днес е музей. Там се намира и гробът на великата българка, а над него се издига висока паметна плоча.
/ по материал на Исторически музей- град Пнагюрище и официална страница Панагюрище /
