Един много интересен материал разказва сериозно и ясно за една личност, видяла зверствата по време на 
Априлското въстание и направил така, че те да станат известни на света- Макгахан.
Руско-турската война 1877/78 г. привлича огромен брой представители на световния печат. Повече от 100 военни кореспонденти отразяват най-значителния военен конфликт на 19-ти век. От Русия те са повече от 50. Представители на печата има от Англия, Германия, Австро-Унгария, Испания, Португалия, от Северна и Южна Америка.
Сред тях са величия като Джануариус Макгахан и Арчибалд Форбс от лондонския вестник „Дейли нюз”, Балака Рикардо от испанското списание „Академия”, Хосе Пелисер от мадридското списание „Илюстрасион Еспаньола и Американа”, Карол Сатмари от журнал „Илюстрирте Цайтунг”, Дик де Лонле и Лансон от френските списания „Монд илюстре” и „Илюстрасион” и др.
Джануариус Алоишиъс Макгахан е човекът, чиито дописки принуждават английското правителство да промени своята политика по Източния въпрос.
Роден е на 12 юни 1844 г. във ферма, близо до град Ню Лексингтън, щата Охайо, САЩ. Родителите му са с ирландски произход. След смъртта на баща си работи в околните ферми. На 17 г. заминава за Хънтингтън, щата Индиана, където прави първите си журналистически опити. През зимата на 1863-1864 г. се премества в град Сейнт Луис, а през декември 1868 е вече в Европа, за да учи право в университета в Брюксел. По време на Френско-пруската война през 1870 е изпратен във френската армия, като военен кореспондент на вестник „Ню Йорк Хералд“. С ярките си статии от фронтовата линия печели широка аудитория, като много от кореспонденциите му за „Хералд” са препечатани от европейски вестници. Още не навършил 27 години той вече е знаменитост. С приключването на войната интервюира Виктор Юго и френския политически деец Леон Гамбета. През март 1871 бърза да отпътува за Париж, където е един от първите чуждестранни кореспонденти, отразили въстанието, довело до установяването на Парижката комуна. През 1871 г. Макгахан е назначен за кореспондент на „Хералд” в Санкт Петербург. Научава руски и влиза в средите на военните и на руското дворянство. Отразява посещението в Русия на генерал Уилям Шърман и среща бъдещата си съпруга Варвара Елгайна. През 1873 г, без да се съобразява с руската забрана чуждестранни кореспонденти да отразяват нахлуването в хаганата Хива, в Централна Азия, прекосява на кон
пустинята Казълкум и става свидетел на капитулацията на град Хива пред руската армия. Там се среща с подполковник М. Д. Скобелев, станал по-късно един от героите на Плевенската епопея и Руско-турската война /1877-1878 г./. Макгахан описва преживяванията си в популярна за времето книга „Кампанията при Аму Даря и падането на Хива” (1874). През 1874 г. журналистът прекарва десет месеца в Испания, отразявайки Третата карлистка война. През 1875 г. предприема пътуване с британския изследовател сър Алън Уилям Йънг на парахода „Пандора”, в рамките на експедиция, целяща да се открие така нареченият северозападен път от Атлантика за Тихия океан.
През 1876 г. Макгахан напуска „Ню Йорк Хералд” и е поканен от своя приятел Юджин Скайлър, американски генерален консул в Константинопол да разследва сведенията за зверствата в България при потушаването на въстанието през април 1876 г.
Макгахан получава журналистическо задание от „Лъндън Дейли Нюз”, водещ за времето си либерален вестник в Англия и заминава за България на 23 юли 1876 г. След като на 28 юли посещава Филипополис, а на 1 и 2 август – Пещера и Пазарджик, той отпътува за село Батак, изпращайки впоследствие на своя вестник 10 дописки, които разтърсват английската общественост. Тези репортажи, публикувани първо в „Лъндън Дейли Нюз”, а по-късно и в други вестници, предизвикват в Британия широка вълна от обществено негодувание, разбунтуват общественото мнение в защита на българския народ, предотвратяват намеренията на Дизраели да се намеси в една евентуална война на страната на Османската империя.
Вестник „Дейли нюз” е един от първите вестници, който изпраща своите кореспонденти на Балканския боен театър – „най-добрият, най-сериозният дописник” Макгахан, „непостижимият” Форбс и „журналистът-художник” Милет. За единадесет месеца, от април 1877 г. до март 1878 г., във вестника излизат 133 техни дописки.
Още през август 1876 г. Макгахан оценява неизбежността на войната между Русия и Турция. Той я очаква и един месец преди обявяването й е вече в Санкт Петербург и е зачислен като военен кореспондент към руската армия.
На 24 април 1877 г. той присъства при прочитането на Манифеста за обявяване на войната в Кишенев, след това пише от Плоещ, със счупен крак, возейки се на оръдеен лафет, придружава ген. Гурко през Хайнкьойския проход. През месец август е с ген. Скобелев на разузнаване пред Ловеч, след това е в главната квартира в с. Пордим, откъдето пише дописки с разбор на бойните действия при Плевен. На 25 август е на Шипка. На 31 август присъства и следи боя при селата Пелишат – Згалево. Наблюдава боя за Ловеч на 3 септември. По време на Третия щурм на Плевен, Макгахан е при ген. Крилов при с. Радишево, а след това на Зелените възвишения при Скобелев. През септември, когато руската кавалерия прави опити да прекъсне комуникациите на Осман паша със София, военният кореспондент на „Дейли Нюз” отново е там и пише репортажи от селата Върбица, Митрополия и Тръстеник. Прехвърля се и при Източния отряд на руската армия и отразява действията му срещу укрепения четириъгълник от крепости – Русе-Шумен-Варна и Силистра.
Описва нощната атака на ген. Скобелев на Зелените възвишения през месец ноември. Има щастието да наблюдава последния бой за Плевен и капитулацията на Осман паша. При Зимното преминаване на Балкана е с отряда на ген. Скобелев и с него достига до Сан-Стефано.
Макгахан е свидетел на окончателното поражение на турската армия и присъства на подписването на Сан-Стефанския мирен договор. Той се намира в Истанбул, канейки се да
отпътува за Берлин, за да отрази конгреса, свикан от Великите сили, но се разболява от тиф.
Умира на 9 юни 1878 г., само 3 дни преди да навърши 34 години, и е погребан в гръцкото гробище в присъствието на дипломати, военни кореспонденти и на ген. М.Д.Скобелев.
Пет години по-късно тялото му е пренесено в САЩ и препогребано в Ню Лексингтън. Българите в Америка, в знак на благодарност, поставят на гроба му негова статуя, дело на скулптура Любомир Далчев.
Джануариус Макгахан отразява бойните действия на Дунавската руска армия в повече от 60 дописки. Всичко, което описва е зримо, осезаемо, без парадност и поза. В неговите репортажи има толкова реализъм и художествено майсторство, че читателят става съпричастен към събитието.
Характерът на Макгахан се изяснява най-добре от сравнението на В. И. Немирович-Данченко между двамата кореспонденти на в. „Дейли нюз”: „Форбс е горещ, нервен и страстен. Макгахан е замислен, внимателен, търпелив. Форбс посещава армията, Макгахан живее с нея. Форбс схваща събитията отгоре, Магкахан ги изживява”. Самият Форбс признава, че Макгахан създава ненадминати журналистически репортажи, които според съвременниците му са „крупно явление в европейската литература”. За участието си в Азиатската експедиция – похода на ген. Кауфман в Централна Азия е награден с орден „Свети Станислав”, а за заслугите му по време на Руско-турската война, Руското командване го награждава с орден „Света Анна” с мечове.
Кореспондентите на вестник „Лъндън Дейли нюз” стават летописци на Освободителната война. Вестникът, основан през 1846 г. от големия английски писател Чарлз Дикенс е един от най-авторитетните ежедневници не само в Англия, но и в Европа, който излиза в тираж от 50 000 броя. По време на Руско-турската война тиражът му се удвоява.
Учредителното събрание в освободена България изпраща благодарствена телеграма до редакцията на вестника за правилната, обективна оценка на събитията от т.н. Източна криза и за усилията му за нейното разрешаване. Това признание е напълно заслужено.
/ материал от 2014 година на Военноисторически музей – Плевен /
