,,Отиваме на екскурзия, на Витоша
Не е далеч от София-ела и ти!”
Спомняте ли си тази песен- игра?
Време е за екскурзии! И това не е някаква прищявка , а важна част от учебната и възпитателна работа в училище.
В часовете по Човекът и обществото и Човекът и природата по досегашните програми са заложени такива мероприятия- излети и екскурзии.
Според мен това е много добро решение!
Тези извънкласни форми имат комплексно влияние върху всеки ученик и силно познавателн- емоционално въздействие. Те създават култура на поведение на обществено място, обвързват теорията с практиката и изграждат модел за поведение .
Още помня своята първа екскурзия по маршрут: София- Плиска- Преслав- София.
Миналата година моят клас посети старите столици Плиска и Пресла, а тази година ще посетим Копривщица, Казнлък. Ще изкачим Шипка.. Учениците са много развълнувани и щастливи.
Родителите са малко притеснени. За първи път техните деца ще пътуват без семейството за цели два дни. Аз съм под напрежение, но всичко ще премине както трябва! Вече сме пътували заедно с децата… Не се страхувам как ще се държат моите ученици, защото вече 4 години с тях създаваме и тренираме модели на поведение, а и родителите ни съдйстват в това…
Зная, че сега много колеги ще кажат:,,Лесно ти е на теб! Нашите ученици нямат възможност за това!”
Да, зная, че много ученици не могат да си позволят учебна екскурзия!
Бих се радвала, ако колегите намерят някакъв начин поне да изведат децата сред природата! Това е полезно за тях. И макар да не са на точното учебно място, децата ще имат възможност да се забавляват и покажат поведение, всеки от тях да усети своето място в класа, в колектива, в който живее. Да бъдат социални личности.
