/1.родната къща-Калофер / /2.Христо и братята му-Стефан, Кирил, Боян/
Христо Ботьов Петков, известен като Христо Ботев е роден в годините на най-тежкото за България робство- Османското. Той e поет и революционер от гр. Калофер. Майка му се е казвала Иванка, а баща му- Ботьо Петков е бил учител и обществен деец.
Ранните си години Христо прекарва в Карлово, защото баща му е учител там. По-късно заминава за Русия и учи гимназия в град Одеса. Там за първи път пише стихове. За кратко работи като учител в Бесарабия. Завръща се в родния Калофер и пише една от големите се творби ,,На майци си” . Много скоро е принуден да напусне дома, защото произнася пламенна реч в чест на славянските просветители Кирил и Методий, а това не се харесва на управниците. Христо се установява в съседката ни Румъния. Там се среща и сближава с български революционери и бъдещи войводи на чети. Под тяхно влияние се записва в четата на Жельо Войвода, която обаче не успява да премине Дунава и да влезе в поробена България. За Христо следват тежки години на скитане. Една студена зима прекарва в запустяла воденица заедно с Васил Левски. Остава впечатлен от неговата личност и запален от неговите идеи за освобождение на България. В следващите години Ботев работи като учител, пише стихове и пламенни статии за необходимостта от освобождение на България. Издава собствен вестник, работи като печатар, прави преводи, издава стихосбирка с патриотично-революционни стихотворения.
Обесването на Васил Левски е удар за всички вярвали, че той ще ги поведе към освобождение на България. По това време в нашите съседки, също под Османско робство, започват силни въстания и това дава нова надежда на българските революционери. Те отново започват да събират средства, за да организират въстание и да направят чети, които да го подпомогнат. Избухва Априлското въстаниe-преждевременно и България отново е удавена в кръв.Това не плаши Ботев.Той започва да събира дружина, с която да премине през река Дунав в България и да води боеве за свобода.
/корабът,,Радецки”/
/паметника на Ботев в местността Околчица/
Със своята чета от около 200 момчета, Христо Ботев загива в едно от сраженията с османската войска във Врачанския балкан, пронизан от куршум.
Това става привечер на 1 юни 1876г.
Поетът-революционер и войвода е само на 28 години.
Поклон!