Може и да не е редно, но  в последния учебен ден, когато бяхме свършили всичко по учебници и помагала, в последните часовете на съвместната ни работа с моите ученици си позволих да ги попитам:
Колко пъти в годината вият сирените?- мълчание
Какъв ден за нас българите е 2 юни?- мълчание
Какво ще направим на 2 юни,  когато чуем  сирените в 12.00 часа на обяд?- мълчание
С кого свързваме името Радецки?
Тук някой каза- Ботев.
Какво се случва на Радецки?- бил превзет от Ботев!!!
А какво става с четата на Ботев?- загинали

Стана ми тъжно… Защо моите ученици, на които 4 години съм говорила за нашето славно минало и загиналите, за да живеем сега добре- се затрудняват да ми кажат какъв ден е 2 юни??!!!

Друго ми казаха за 1 юни…

Не се сдържах… укорих децата и започнахме разговор за 2 юни.
В края на часа те знаеха за Ботев, за сирените, които вият само при война и  в деня на Ботев, за нашето поведение на 2 юни…

Поработихме по едно помагало и всеки,  който искаше да мързелува при думите ми: ,, А Ботев дали не е работил?” – малкият ученик се засрамваше.

Има  надежада – си казвах аз тогава и реших за себе си, че нашата историческа памет, зависи от нас- възрастните .

Не зная дали съм права, че им се разсърдих.

Зададох  си въпроса : Какво не съм направила добре, че моите ученици, които са будни и добри деца, имат толкова малко знания за великите ни герои, на които ДЪЛЖАТ СВОЯ 1 ЮНИ…

На 1 юни не е добре да пиша така, но българските деца ДЪЛЖАТ 1 ЮНИ на 2 ЮНИ.

А вашите ученици знаят ли това, уважаеми колеги?