Тази година ми предстои , ,,Ако е казал БОГ” – не защото съм вярваща- да поема новия пореден мой първи клас.
За първа година децата, които ще сформират паралелката ще бъдат избрани чрез електронно класиране на няколко етапа по предварително определени критерии.
Аз не зная какво се случва, защото нямам никакво касателство към приема на документи и всичко свързано с формирането на паралелките първи клас, но вече си задвам въпрос:
,, Какво се случва?”
Пореден стрес, който вече предизвиква първото класиране, защото родители на мои бивши ученици ми споделят, че при 100 точки не са приети в нито едно от посочените от семейството три училища в нашия град.
Колегите вече се шегуват и казват: ,,Най- трудно в България е да те приемат в детска градина и първи клас, а най- лесно във ВУЗ!”
Някои дори казват: ,,Тази система няма да я бъде. Догодина сме по друга!”
Какво става?
Отново ли нещо не е преценено правилно?
Защо младите семейства са поставени в напрежение и стрес?
Ето нещо, което би било поредната причина тези българи да отправят поглед към страни, където няма такива усложнения.
А аз?
Аз чакам своя НОВ ПЪРВИ клас и споделям това, което се случва около мен…
Успех, колеги!
