Мирзакарим Норбеков е интерсена личност . Той е роден в град Самаркант на Узбекистан и започва да учи стенопис. След настъпили травми по време на военна служба той записва да учи в различни институти, но не успява да получи нито една диплома за завършено образование. През 1998 година в Москва М. С. Норбеков създава Института за самовъзстановяване на човека и там започва свои лекции по психология. Някои учени казват, че създадения институт е окултен , а лекциите на Норбеков са псведнонаучни.
Ето една такава негова лекция, а Вие преценте как я усещате: Като окултна или създаваща положителни нагласи в мисленето теория.
Норбеков: Не чакай резултата, за да повярваш в него. Първо повярвай и виж как той ще дойде… Ти първо ми дай, после ще ти кажа „благодаря”… Наистина е нелогично да благодарите, преди да сте получили нещо. „Благодаря“ ще кажете, когато видите резултата. Десетки години болният се мъчи да оздравее, подхождайки към проблемите на здравето по пътя на логиката. Той казва: „Първо ми дай здравето, после ще повярвам в резултата и ще се порадвам.“ От гледна точка на нормалния човек той постъпва правилно, тоест радва се чак след като види резултата. Логично е. Ефектът е налице, идва вярата, после се подобрява настроението и естествено „мускулният корсет“ (осанката и мимиката) са на победител. Лицето е доволно, грее в усмивка. Но дотогава вади умен сурат: „Съмнявам се!“ Иска си нормален дрискалник без хемороиди. Ето схемата на поведение при типичния нещастник. Съмнявам се, не вярвам, надявам се и т.н. Първо ми осигури резултат, после ще повярвам. Тогава ще си оправя настроението… Наистина как бих могъл да повярвам в оздравяването си, ако десетки години не съм бил здрав? Не вярвам! Щом не вярвам, организмът ми не е мобилизиран, щом не е мобилизиран, значи няма да оздравея и ще имам още по-убедителен аргумент да не вярвам. Край! Кръгът се затвори. Капанът щракна. Ето това е логиката на смъртта, логиката на самоубиеца, логиката на нещастника и неудачника. Той е прав, безкра-а-айно е прав откъм своя гьол. Но в този гьол няма нищо друго освен застояла смрад! Къде е пътят, изходът, тунелът към целта? В задника, скъпи, в задника! Трябва да станеш куку от гледна точка на нормалните, тоест болните! Готов ли сте да обърнете всичко нагоре с краката? 
Тогава да осъществим съвсем нелогичен подход към логичното заклещване в болестта. Отначало – „мускулен корсет“, тоест изправяме гръб, изпъваме рамене и разтегляме устата до ушите. С други думи, съзнателно възприемаме осанката и мимиката на ПОБЕДИТЕЛ. После изкуствено предизвикваме вътрешно състояние на радост. След това формулираме мисления образ на оздравяването – с усилие на волята се самопринуждаваме да повярваме в успеха на оздравяването. При това поведение резултатът ще е винаги с вас дори без да сте го желали! Вижте примерната формула на поведение на „необикновения“ човек, който е обречен на успех. Волево усилие – „мускулен корсет“ – настроение – вяра – резултат! Да проверим ли как работи настроението? Създайте усмивка на лицето си, ако обичате. На това ли му викате усмивка? Да-а-а! Я да се видят всички зъби! Ако сте без зъби, да ви видим венците! Глътнете си корема, приберете го от коленете! Не ще, а? Главата – право към тавана! Още, още, още -темето нагоре. А сега раменете. Още нагоре, още, още. Добре! Къде усетихте изтъняване? Където теоретично би трябвало да е талията? Чудесно. Оставаме да седим с тази идиотска усмивка.
Съществува център за синхронизиране на мускулите, настроението и мислите. По-просто казано, емоциите достигат до мозъка по кръвен път и влияят върху състоянието ни. Представете си следната ситуация. Три часът през нощта. Той (тя) не е вкъщи. Вие яростно създавате „план Барбароса“: щом се появи той (тя), какво ще кажете, къде ще ударите… Предлагам ви да участвате в следния експеримент. Застанете пред огледалото, опънете фалшива усмивка и останете така пет минути. След пет минути ще започнете да се радвате и мислите също ще ви преподнесат сюрприз. Изведнъж ще осъзнаете как се радвате, че го (я) няма вкъщи. Те са трима братя. Мисловният център, емоционалният център и центърът за волево управление на „мускулния корсет“. Те са навързани като черва. Единият „тръгне“ нанякъде, другите – веднага с него. И все са на един акъл. Единият каже: – Тая е гъска! И другите двама, дори да не са съгласни, кимат: – Да бе, наистина страшна гъска! Следва въпрос с повишена трудност. Кое е по-лесно: да се подобри настроението, да се промени мисленето или да се поддържат мускулите в определено състояние? Кое? Настроението? Грешка! Настроението е като капка живак. Податливо е на всяко движение и също толкова отровно (при повечето хора за съжаление). Можете да го запазите няколко секунди, но само да си отклоните вниманието – и то се е променило. Между другото как сте с настроението в момента? Или ще кажете: мисленето? Пак не. Мисловният процес е като гаров площад в оживен ден! Всички щъкат, постоянно са в хаотично движение. Как ли бихте могли да въведете малко ред? Изключено. Уверявам ви, усилията ви ще отидат напразно. Представете си как стоите на гаровия площад и говорите на всеки минувач: „Ти не отивай натам, а завий насам. Това място е мое. Както кажа, така ще бъде!“ В най-добрия случай ще ви ударят един бой, в най-лошия – принудително лечение! Изобщо човешките мисли са нелогични, на всичко намират оправдание. Много трудно се управляват. Тогава да изберем пътя на най-малкото съпротивление. С волево усилие да управляваме мускулите, тоест да задържим „мускулния корсет“. Представете си за миг, че независимо дали ви е добре, или зле на душата, трябва да стоите с ръка в джоба. Трудно ли е, как мислите? Много е лесно. Просто да си държите ръката в джоба в името на отечеството, да речем! Най-общо казано, с някаква цел, каквато и да е! Тоест изводът е, че именно чрез „мускулния корсет“ пристъпваме към управление на… кое? -… на цялостния процес на оздравяване. Опитът на един глупак стигнал до прозрението – Мирзакарим Норбеков, norbekov.com, norbekov.bg
Източник:https://www.diana.bg/ucheni-polovinata-chovechestvo-e-zarazeno-s-virus-na-glupostta/
