Мястото се намира в елегантния 16-ти район на Париж, съвсем близо до площад Трокадеро. Сградата на Shangri-La е била построена през 1896 като градски дворец на принц Ролан Бонапарт – племенник на Наполеон Бонапарт. Днес е реставрирана и функционира като луксозен хотел.

Разбира се, забележителен е целият интериор на хотел Shangri-La (той е дело на Пиер-Ив Рошон). Развит е изцяло в елегантен френски стил. Високите тавани, колоните, тежките кристални полилеи, арките, стълбището… всичко внушава лукс, разкош и уникалност. Стаите имат индивидуален стил. Липсва усещането за хотел, доминира забележителния дворцов дух.

Но най-забележителното нещо в този хотел е гледката от стаите. Shangri-La се намира на малко повече от 500м от Айфеловата кула, Сена, Дома на Инвалидите и Лувъра.

Целият лукс вътре не може да се сравни с красиво осветената нощем Айфелова кула, надничаща от прозореца на стаята ти или от вратата на терасата ти. Вярвам, че това преживяване е неповторимо и много специално.

Може би сте чували за Дорис Дюк – американка, наследничка на огромно богатство, ценител на изкуството и филантроп?

През 1935 , като финал на сватбеното си пътешествие, тя пристига в Хавай и веднага се влюбва в островите. Само след няколко месеца тя купува терен с невероятен изглед към Тихия океан и наема Marion Sims Wyeth – ахритектът, с когото започва да работи по дизайна на новия си дом, в който иска да обедини любовта си към арабското изкуство и архитектура с тропическия пейзаж на Хавай.

През цялото време, докато създава дизайна на Shangri-La, Дорис пътува до Мароко, Египет, Сирия, Иран и Истанбул. На всяко от тези места тя проучва, снима исторически архитектурни забележителности и детайли и изпраща материалите на архитектите, които финализират творението й. Едновременно с това, тя купува различни произведения на арабското изкуство , включително елементи за тавани, врати, мебели, керамика, текстил и декорация, които по-късно, пренесени в имението, ще създадат уникалния му характер. Shangri-La на Дорис Дюк е завършен в началото на 1939.

Днес, имението е музей и се управлява от Фондацията за арабско изкуство, създадена от Дорис Дюк и е отворено за хората. Желанието й е било по този начин да се подкрепя изучаването и разбирането на изкуството и културата на Близкия Изток.

Мястото съчетава много и силни емоции – интересна история, старо арабско изкуство, островна природа, океан, красота, загадъчността на богата наследница, духа на 30-те години… Няма претенциозност, но цялостното усещане е за стил, семплост, вкус към детайла, автентичност.

материал на https://indesignia.wordpress.com