Индия е държава, докосната от Бога, защото притежава много подземни и надземни богатства и е съчетание от различни общности, подчинени на строги религиозни закони и обичаи.
За нас европейците голяма част от тези обреди са неестествени, но за местното население те са нещо нормално и правилно.
В тази страна четирите основни религии са индуизъм, будизъм, джайнизъм, сикхизъм, като най-разпространена сред тях е индуизмът.
В Индия религията е в основата на всичко – на ежедневието, на ритуалите, на храненето, на фестивалите и почитта. Тя е тази, която успява да събере десетки милиони поклонници на едно място, но и тази, която определя менюто на индийците.
Религията е и в основата на вярването, че река Ганг е свещена. Осланяйки се на ведическите текстове, индусите вярват, че реката е Богиня, която се грижи за изхранването на живеещите по поречието й. А те не са никак малко – около 400 млн души. Освен за пречистване на душата си по-бедните от тях използват водите й ежедневно за готвене, пране и разхлада в горещите летни дни.
Река Ганг извира от Хималаите, преминава през Северна Индия и Бангладеш, а дължината й е 2525км. Тя тече през свещени за индийците места като Ришикеш, Алахабад, Девапраяг, Варанаси, Маяпур. А посещението на светите места е важно за духовното развитие на вярващите.
Според индусите река Ганг отмива греховете и „мръсотията” от хората. Тя пречиства душата и се смята, че за изкъпалия се в нея човек, следва обновление.
Варанаси се смята за най-свещения град в Индия. Всяка година милиони вярващи идват тук, за да се пречистят от прегрешенията си. Всяка сутрин стотици хиляди се отправят към реката за религиозно измиване. Вярващите мислят, че ако намерят смъртта си във водите на Ганг, ще постигнат освобождаване на душата от кръговрата на преражданията. Според тях само от това свещено място душата им се отправя към рая. Ако човек не е могъл да умре във водата, след кремация пепелта му трябва да се разпръсне във водата, за да бъде освободена душата му. Именно затова тук има множество канали за кремация.
Но река Ганг е позната по целия свят и с фестивала Кумб Мела. Това е масово поклонение на вярващи, които веднъж на дванадесет години се събират, за да се пречистят в реката. Това се счита за най-голямото мирно събиране в света. Мнозина вярват, че когато боговете и демоните се сблъскали във велика битка за стомна с божествен нектар, няколко капки от нектара на безсмъртието паднали на четири свещени днес места. Това са град Аллахабад, където се срещат трите реки Ганг, Ямуна и невидимата подземна река Сарасвати, град Харидвар по поречието на Ганг, град Уджайн край река Шипра и град Нашик до река Годавари. Мястото на провеждане се определя от разположението на Луната, Слънцето и Юпитер, а през 2013г. фестивалът се проведе в Аллахабад, където се сливат Ганг и Ямуна и митичната Сарасвати – реката на просветлението.
Основното събитие е ритуално къпане на брега на реката с цел пречистване на духа. Самият фестивал продължава петдесет и пет дни, а мащабите му са повече от внушителни – събират се десетки милиони поклонници. Така през 2013г. вярващите, изкъпали се във водите на Ганг, са били около осемдесет милиона.
Всичко, което се намира на брега на реката, се построява месеци преди празника, а няколко месеца след това всичко изчезва. Огромен палатков лагер и множество храмове от хартия и бамбук се изграждат за дните на празника. Специално за събитието се конструират и мащабни временни понтони. По време на фестивала е забранена консумацията на месо и алкохол.
Осен всички вярващи от Индия за Кумб Мела тук идват и религиозни мъже, наречени садху. Това са хора, посветили живота на вярата си и отказали се от материалното. По време на празника се обличат в дрехи с оранжев цвят – цвета на огъня. Така те символично показват, че са изгорили тялото, страстите и желанията си.
Има и една специална група религиозни мъже – Нага садху. Всички те се разхождат голи и покриват тялото си с пепел. Мнозина от тях живеят в планината при много ниски температура, за да закалят тялото и духа си. Живеят в пещери и слизат „долу”, сред хората, веднъж на дванадесет години – на фестивала Кумб Мела. Всеки път има церемония по посвещаване на нови садху. Преди тази церемония те трябва да са оставили материалния свят в миналото си – свалили своите дрехи се отправят към помещението за бръснене. Там подстригват косата си – последният символ на връзката с материалното. Следва ритуално измиване в Ганг, което дава началото на един нов начин на живот.
В един от дните за прочистване е ред на Нага садху за ритуално измиване. След тях могат да влязат и останалите поклонници.
А общото между всички тях е религиозната сила, която ги води тук
по материал на ЕЛИ СРЕДКОВА
