Какво би станало ако светът се откаже от месото?
Като всичко на този свят една такава промяна ще донесе и положителен, и отрицателен ефект .Какво предсказват учените?  Ето тяхното предсказание:

Положителните ефекти ще са:

Хората стават вегетарианци по най-различни причини. Някои решават, че по този начин ще облекчат страданията на животните, други смятат, че като се откажат от месото ще водят по-здравословен начин на живот, трети са принудени да се хранят само с растителни продукти подари здравословни причини. И ако това направят много, много хора полза ще има в  глобален мащаб.

Андрю Джарвис от Международния център за тропическо земеделието в Колумбия смята, че: “В развитите страни, вегетарианството ще донесе най-различни ползи за околната среда и човешкото здраве. Но в развиващите се страни подобно решение ще има негативни ефекти по отношение на бедността”, заявява той пред Би Би Си.

Компютърният модел на Спрингман показва, че ако всички станат вегетарианци през 2050 г, смъртността ще намалее с около 10%, тъй като ще са намалели и сърдечно-съдовите заболявания, диабета, инфарктите, инсултите и някои видове рак. Премахването на червеното месо от диетата ни би спомогнало за половината от този спад, а останалите ползи се дължат на намаляването на броя калории, които хората консумират, както и на по-голямото количество плодове и зеленчуци, които ще се консумират. В световен мащаб, придържането към веганството, допълнително би засилило още няколко ползи: вегетарианството предотвратява 7 млн. смъртни случая годишно, а веганството увеличава този брой на 8 млн; по-малко хора страдат от хронични заболявания, свързани с храните, което означава и намаляване на разходите за здравеопазване, приблизително с 2-3% от световния брутен вътрешен продукт.

Марко Спрингман, научен сътрудник в програмата “Бъдещето на храните” към школата “Оксфорд Мартин”и колегите му са изградили компютърни модели, които предсказват какво би станало, ако всички станат вегетарианци до 2050г. Премахването на червеното месо от хранителния ни режим би намалило вредните емисии, свързани с храните, с около 60%. Ако светът изцяло спре да консумира животински продукти, емисиите биха спаднали с почти 70%.

 Храната, особено живите животни, също така заема много място – това е източник на парникови емисии, заради промяната в предназначението на земята и освен това води до загуба на биоразнообразие. От приблизително 5 милиарда хектара земеделска земя в световен мащаб, 68% от нея се използват за животновъдство.

Ако до 2050 г. всеки човек на планетата стане вегетарианец, в идеалния случай бихме отделили поне 80% от територията на тези пасища за възстановяване на тревистите зони и горите.

Превръщането на бивши пасища в естествени хабитати вероятно ще допринесе и за биоразнообразието. Животни като биволите и вълците ще могат да живеят необезпокоявани в естествената си среда без да пречат на хората.

Оставащите 10-20% от бившите пасища биха могли да се използват за отглеждане на повече земеделски култури, за да се запълни недостигът в доставките на храна. Макар увеличението на земеделска земя да е относително малко, то напълно би компенсирало липсата на месо, защото една трета от земите, използвани в момента за посеви, са предвидени за производство на храна за селскостопански животни, а не за хора.

Лошото на световното вегетарианство:

Хората, които в миналото са били ангажирани в животновъдството също ще се нуждаят от помощ, тъй като ще трябва да се ориентират към ново препитание.

Ако не се осигури  алтернатива и субсидии за онези, които досега са се занимавали с животновъдство, вероятно ще има  сериозна безработица и социални вълнения – особено в селскостопанските райони.

Дори и най-добре обмислените планове вероятно няма да могат да предложат алтернативно препитание за всички. Около една трета от земята на планетата се състои от сухи или полусухи пасища, които могат да поддържат единствено животновъдството. В миналото, когато хората са се опитвали да променят функциите на части от Сахел – огромна ивица земя, разпростираща се от изток на запад в Африка, южно от Сахара и северно от Екватора – превръщайки я от земя за животновъдство в земеделска, обработваема земя, почвата е станала неплодородна и регионът опустял.

“Без животновъдство, животът в определени условия би станал невъзможен за някои хора,” коментира Фалан. Това включва най-вече номадските групи като монголите и берберите, които, лишени от добитъка си, ще трябва да се установят за постоянно в градове. Това би довело до загубата на културната им идентичност.

Но дори онези, чиято прехрана не зависи изцяло от добитъка, биха пострадали от изчезването на месото, тъй като то е важна част от историята, традициите и културната идентичност на почти всички народи по света. Много култури използват добитъка за религиозни и културни цели както и като проявление на традициите им. Някои култури подаряват живи животни на сватби, други ги принасят в жертва на Бог, в трети месото представлява важна част от традиционните им празници.

И за да се постигнат желаните ползи ще е необходимо хората да си намерят подходящи алтернативи, които да заместят месото. Животинските продукти съдържат повече хранителни вещества на единична калория от основните вегетариански продукти като зърнени храни и ориз, така че изборът на подходящ заместител е изключително важен, особено когато в днешно време има над 2 млрд. недохранени хора по света.

,,Глобалното вегетарианство ще породи здравна криза в развиващия се свят”, коментира Бентън.

Това предполагат учените, ако човечеството реши да стане ,,веганско”.

Няма как да се получи, освен ако непрдвидени и непознати на хората причини наложат такова хранене.

 / по материали от масовия печат /