За една чужда страна и нейните специфични нрави може да се говори само след като човек живее дълго сред населението и научи добре езикa,   на който говори народът.

Това е една интересна статия, която не зная колко е достоверно, но някои от твърденията тук съм чувала от мои познати, направили Норвегия своя родина. Страната на щастието, наричат я някой, страната на изобилието и спокойството, страната на реда . Дали е така и какво се крие зад това?

Норвегия се случи нещо, което не се очакваше. Властите информираха обществеността за факт, който неофициално норвежците знаеха, но никой не говореше публично за него. Полицията в норвежкия град Берген обяви, че е разкрила широка нелегална мрежа от педофили.

В Норвегия, освен педофилията ужасява и държавната система на насилствено отнемане на деца от семействата им и предаването им в приемни еднополови семейства, откъдето детето на практика не може да се върне при истинските си родители. Норвежците виждат пряката връзка между „неочаквано“ разкритата нелегална мрежа от педофили и държавната система за насилствено отнемане на деца от семействата им.

На пресконференция полицията съобщи за арестуването в Западна Норвегия на 20 души, участвали в престъпленията. Очаква се да бъдат арестувани още 31 души. Операцията си полицията определя като „най-голямата операция, извършвана някога от норвежката полиция“. Задържането на педофилите е извършено благодарение на данни, получени от американското ФБР. Неговите специалисти разбили сайта на любителите на детска порнография в закритата част на интернет, т.нар. Даркнет. Педофилската мрежа в Западна Норвегия включва 5500 педофили. Чрез „Даркнет“ педофилите обменяли детска порнография и планирали сексуални престъпления срещу деца. Полицията арестувала носители със 150 терабайта детска порнография. Полицията открила следния факт – насилието над дете извършвал собственият му баща заедно с други педофили.

Всички знаели за това отдавна, но за министъра на правосъдието било новост

Министърът на правосъдието в Норвегия Андерс Анундсен заяви във връзка с операцията на полицията: „Престъплението, което се разследва, показва, че проблемът в Норвегия има дълбоки корени и това предизвиква тревога…“

Норвежците отдавна знаят, че в страната процъфтява педофилията

В страната съществува държавната Служба за опека над деца, която разпределя децата в еднополови семейства, където децата могат да се подлагат на сексуално насилие. Норвежките гейове най-често са скрити педофили, които не могат открито да заявят за своите пристрастия, но правят всичко възможно, да си осигурят позиции във властта и да придвижат нужните им закони.

Службата за опека над деца влиза в министерството по делата на децата и равноправието. Тя иззема децата от родните им семейства, заради „принуждаване да изповядват религия“, за това, че родителите „много силно обичат“, децата си, за това, че карат децата да учат уроците си или да мият съдове и пр. В най-добрия случай могат да разрешат на родителите да виждат децата си веднъж на половин година, само за половин час и под контрола на служител от Службата за опека. След като детето бъде отнето от родителите, се настанява в частен детски дом или в приемно семейство, които получават държавни помощи за всяко приемно дете. Тези помощи надхвърлят десетки пъти разходите за децата. Това е много доходоносен бизнес. По данни на Централното статистическо бюро в Норвегия, в страната постоянно се увеличава броят на децата, „по отношение, на които е взето решение за попечителство“. През 2013 г. те са 53150, през 2015 г. – вече са 53439. Норвежките власти подпомагат изземането на малолетните деца от родните им семейства и щедро плащат за престоя им в приемни семейства и частни детски домове. Но не финансовата страна е главната.

Всичките отнети от семействата деца се настаняват в еднополови семейства

Властите в Норвегия не говорят за психическите травми, които изпитват отнетите от семействата им деца и техните родители. Но настояват децата да попаднат в еднополови семейства. Службата по опека на децата призовава членовете на еднополови съюзи да осиновяват деца, отнети от родителите им. С помощта на филми, статии и социалните мрежи се призовават хомосексуални двойки да подават заявления за осиновяване на приемни деца.

Шокиращи данни за децата, израснали в хомосексуални “семейства“

Защо Службата по опека на деца призовава гейовете да осиновяват деца, отнети от нормални семейства? Защото министерството по делата на децата и равноправието, в което влиза и Службата за опека на деца, до 2012 г. се ръководи от гейят Одун Лусбакен. На поста министър той бил поканен от премиера Йенс Столтенберг, който днес е шеф на НАТО. Влиятелният норвежки вестник „Верденс ганг“ писа, че като министър Лусбакен издействал от държавния бюджет около 2 милиона долара за фонда „Реформа“, който реализира програмата за хомосексуалното „образование“ на норвежките деца. Той ръководил този фонд от 2006 до 2008 г.

Светът протестира срещу норвежката Служба за опека на деца

Проблемът с изземването на деца се разпространи извън Норвегия. Защото деца се отнемат и от чуждестранни семейства, които живеят в Норвегия, затова те създали международното обществено движение «Stop Barnevernet». Пред 2016 г. то провело митинги пред норвежки посолства в 20 държави и в 65 града, включително и в Москва, под лозунга „Спрете търговията с деца в Barnevernet!“ Причината за тази акция е изземането на пет деца от живеещото в Норвегия румънско семейство Бондариу.
(Video) Simple Method “Ends” Tinnitus – Stops Ringing Ears
Personalize This Content
Ads by Revcontent

Този проблем привлече вниманието на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, който започна разследване на жалби, подадени от родители, на които са отнети децата.

„Разноликата любов“ – основа на политиката в Норвегия

Основа в политиката на днешната Норвегия е т.нар. идеология на джендърното равенство, която де факто признава правото на педофилите „на любов“. Това се отрича юридически, но фактически тази идеология признава, че в полово отношение всички имат правото на всичко. Дори Лутеранската църква през април тази година прие „историческото решение“ да венчава еднополови бракове и написа за целта специална църковна служба. При такова „пълно разкрепостяване“ е само въпрос на време, когато в Норвегия педофилията ще бъде официално узаконена.

Норвежката държава – от детските градини до училищата и държавните учреждения, е пропита от духа на „нетрадиционната любов“. Привържениците на традиционното семейство се страхуват да вдигнат глас. А и как да го направят, след като централната и местните власти приемат задължаващи документи в защита на правата на сексуалните малцинства от типа „план за действия за борба срещу дискриминацията“ на гей-обществата, който утвърди властта на комуната в град Берген. В този документ се говори, че „на училището, като място, което обхваща деца и младежи, се отрежда важната роля на разпространител на тези знания и отношения…“.

Какво могат да направят привържениците на традиционното семейство, ако постовете във висшите ешелони на властта в Норвегия заемат лица, които открито се признават за гейове, но те са по-скоро педофили. През май 2008 г., когато премиер беше Столтенберг, при който се трудеше и О. Лусбакен, в Музея по история на културата в Осло се състоя представянето на книгата “Gay kids – Kule barn som også finnes” –„Децата гейове – специалните деца, които също съществуват“. В книгата са събрани детски снимки и спомени на водещи норвежки политически и държавни дейци, които се определили като гейове от ранна възраст. Сред тях бившият финансов министър Пер-Кристиан Фос, известната в страната лесбийка и активистка Карен-Кристин Фриеле, директорът на Норвежкия съвет по култура Анне Осхайм, председателят на градското правителство в Осло Ерлинг Лае и много други. Случайно ли е, че в такава среда е възникнала мрежата от педофили? Сведенията за мрежата от педофили в Норвегия не би изплувала на повърхността, ако не беше намесата на ФБР.

Педофилското лоби стои високо във властта в Норвегия. Кметът на общината Вого в норвежката провинция Оплан – Руне Ейгард, през декември 2012 г. беше осъден за педофилия, който имал връзка с 13-годишно момиче в продължение на две години, като я притискал да мълчи. На делото срещу него беше призован за свидетел същия онзи Столтенберг. Норвежката преса писа тогава думите на Столтенберг за това, че той „приема отношенията“ между своя приятел и момичето, „защото възрастта няма за любовта никакво значение“. Столтенберг беше приятел на кмета на Вого. След това призова Р. Ейгард да си подаде оставката. Прокурорът спаси Столтенберг от необходимостта да дава унизителни обяснения, които бяха тиражирани от всичките вестници. Ейгард беше осъден на четири години затвор, а през 2015 г. беше пуснат на свобода. Тогава възникват правомерните въпроси – кой сте вие, г-н, Столтенберг и накъде вървиш, Норвегия?

В съседните Швеция, Дания и Финландия е същото, за което свидетелства действащият в Швеция Комитет по правата на човека в скандинавските страни. Достатъчно е да се прочете въпросът, който този комитет изпрати в Съвета на Европа „за провеждането на задълбочена проверка по факта на повсеместното разпространение в Скандинавските страни на практиката за повсеместно изземане на деца от семействата им“.

Преди четири години, на 29 май 2013 г., норвежкият министър по делата на децата и равноправието Инга Марте Тхуркилдсен, посещавайки урока „Инцест„, във втори клас на началното училище в селцето Престьорде – Норвегия, обяви по националната телевизия , че в близко време ще направи тези уроци общозадължителни във всичките училища в страната.

 материал на Статия