Българските деца днес са умни, интелигентни, но объркани и без подкрепа, казва пред БТА доц. Михаил Околийски.
Психологът, който е експерт в Световната здравна организация (СЗО), е потърсен за коментар по повод наскоро отминалия празник 1 юни –  Денят на детето.

Доц. Околийски припомня, че страната ни е в дъното на световни класации по щастие. Децата на родители, живеещи в нея, също не са щастливи.

Притиснати от страхове и тъга

Основните страхове на днешните деца са свързани с това да не изостанат материално от връстниците си.

За разлика от децата в Западна Европа, българчетата непрекъснато сравняват дрехите си, кварталите, в които живеят, колите на семейството, почивките. Причина за това е, че родителите също сравняват.

Друг страх на българското дете е свързан с невъзможността да създава хармонични и трайни приятелства, основани на взаимно доверие.

Детето у нас тъгува по загуби, разпад на семейство и връзки, но нито училището, нито родителите, нито обществото като цяло могат да му помогнат да преодолее тъгата, коментира експертът пред БТА.

Освен това децата ни не знаят как да влизат и излизат от влюбване. Влюбват се и смятат, че това е за цял живот, докато връстниците им от Западна Европа от ранна възраст са научени, че нито една връзка по време на съзряването не е трайна.

Новите страхове на децата на късния преход са свързани и с отговорността на самостоятелните решения. Това е разлика спрямо децата и родителите от социализма; за решаването на техните проблеми се грижеше държавата.

На децата и сега, и преди е свойствено да играят, да имат приятели, те се радват да пътуват и да постигат успехи в значими за тях неща.

Агресия и нездравословни навици

Нараства обаче агресията в училище, отключват се депресии и на все по-ранна възраст се правят опити за самоубийства. Причина за това е неспособността на българските родители да общуват с децата, както и липсата на достатъчно специалисти, които да работят с тях.

В Дания например са обхванали почти изцяло училищата със специалисти, които помагат на децата да преодоляват загубата на родител или близък приятел. В България това не се разглежда като проблем и децата са оставени да разчитат на роднини, ако трябва да се справят със скръбта по близки.

Българското дете се различава от европейското с нездравословния си начин на живот, който се изразява в ранните опити за тютюнопушене, употреба на алкохол, сексуални контакти.

Намалената физическа активност, консумирането на нездравословни храни и напитки, водещи до затлъстяване, също отличават нашите деца от европейчетата.

Липса на сексуална просвета

Сред основните проблеми в съвременно образование на България, според доц. Михаил Околийски, е липсата на сексуално обучение в училище.

Националният център за обществено здраве и анализи по проект, финансиран от норвежкия финансов механизъм, е разработил наръчници за психично и сексуално здраве за ученици в 9 – 11 клас.

От регионалните здравни инспекции вече са подготвени и преподаващи материята, но към момента обучението в българските училища все още не е масово.