И нали сега е сезонът не само на почивките, а и на сватбите, ето нещо интересно за сватбените халки, без които не минава никое бракосъчетание, а защо и кой е решил те да се поставят на безименен пръст- китайците…
Традицията за носене на златни пръстени е възникнала в древен Египет. По това време накитът е изпълнявал ролята на печат, с който фараоните удостоверявали заповедите си. След време египетската аристокрация започнала да кичи ръцете си със злато, а по-малко заможните граждани се кичели със сребърни, стъклени или глинени накити.
В края на ІІ в. от н.е. годениците започнали да си разменят бронзови халки, а през ІІІ в.- златни. В ІV в. халките станали част от брачната церемония. Католиците ги поставяли на безименния пръст на лявата ръка, а източноправославните на дясната, заради вярването, че на този пръст се намира „вената на любовта”, която води направо към сърцето.
В древния Рим пръстените определяли социалното положение на хората – само висшето съсловие имало право да носи злато, свободните граждани – сребро, а робите – желязо. При римляните възникнал следния ритуал с венчалната халка – преди сватбата младоженецът предавал на родителите на бъдещата булка пръстен, с който искал да докаже, че вече е поел ангажимент да се обвърже с дъщеря им и има възможност да се грижи за нея. Този ритуал бил по-важен и от самата сватба, която се възприемала като завършек на поетото обещание.
В средновековна Франция вярвали, че да успее омъжената жена да привлече по-млад от нея мъж, е достатъчно да прекара през брачната си халка носна кърпичка и после да я подари на своя възлюбен. По времето на междособени войни между германски земевладелци, барон Ото Клоценбах поръчал да му направят ризница от брачни халки, подарени му от неговите многобройни любовници. Баронът вярвал, че любовта на жената, с която е пропита ризницата му, ще го направи неуязвим към оръжието на врага. Той наистина оцелял във всички битки, но за нещастие паднал в блато и повлечен от тежката си любовна ризница, се удавил.
Според някои източници произхода на традицията да се даряват младоженците един друг със сватбени пръстени е възникнала в италианския град Перудже, където и до днес се съхранява реликва – пръстен с аметист, който според легендата Йосиф дарил на Мария в знак за вярност. Оттук и дошла модата на венчални халки с камъни.
От исторически факти се разбира, че халките със скъпоценни камъни (традиционно диаманти) започнали да се използват през 15 век. Известно е името на мъжа, който подарил за първи път пръстен с елмаз на своята съпруга в деня на сватбата. Това бил Максимилиан Австрийски , а неговата съпруга Мария Бургундска.
В католическите страни известно време съществувал обичай да се разменят по време на сватбата пръстени от различни метали. Символът на вярност за жениха се изработвал от злато, а за невестата – от сребро. При това на всеки пръстен се гравирало името на другия съпруг, така че булката получавала халка с гравирано име на съпруга си, както и обратното. В някои католически общества тази традиция се спазва и до днес.
В някои европейски страни било прието да се използва една и съща халка като годежна и сватбена. В тези случаи пръстенът се считал за годежен, до тогава, докато на него не гравирали името на съпруга и датата на сватбата. След което халката вече се смятала за сватбена.
В древен Китай се вярвало, че брачните халки се носят на безименния пръст, тъй като той символизира брачния партньор. Палецът според тях символизира родителите, показалецът – братята и сестрите, средния пръст – самият ти, а малкият пръст са твоите деца.
Древните китайци определили безименния пръст, като символ на брачния партньор, след като открили следната зависимост:
Отворете своите длани една срещу друга. Пречупите средните си пръсти и ги постави един до друг (като е показано на снимката), след което допрете върховете на останалите си пръсти.
Когато сте готови, опитайте да разделите палците си (родителите). Те се отварят, защото няма да прекарате целия си живот с родителите си, трябва да ги напуснете рано или късно.
Съберете палците си и се опитай да разделите показалците си (братята и сестрите си) – те също се отварят, защото братята и сестрите също ще имат собствени семейства и ще са отделно от вас.
Съберете показалците и разделете малките си пръсти (децата) – и те се отварят, защото след време те ще се оженят/омъжат/ и няма да са при вас.
А сега съберете малките си пръсти и се опитайте да разделите безименните (партньора) -изненада – това е невъзможно, тъй като съпруг и съпруга трябва да останат заедно, в добро и зло за цял живот.
автор:ina
материл на: http://legendite.blogspot.bg/
