Предполага се, че шоколадът е бил познат на индианците. По-точно те са знаели за качествата на семената на шушулките на каковото дърво и са ги използвали. Има ли си и име на получвания от тях ликьор. Вероятно испанците първи донасят в Европа тази тайна, а името шоколад се получава от испанското произношение на индианската дума за ликьора.
Шоколадът бил популяризиран от пътуващи монаси. Топлият шоколад става предпочитана напитка в двореца Версай.
Първият магазин за шоколад отваря врати в Лондон през 1657 г. Англичаните вярвали, че напитката действа като медикамент, способен да ги излекува от туберкулозата. В началото на следващия век, компанията Fry and Sons изобретила твърдия шоколад.
За истински шоколад, какъвто сега го знаем може да се говори едва след 1897 година Рудолф Линд го получава чрез допълните обработка и смесване на други съставки, а днес занем колко сериозно е произвидството на тази станала голяма и известна шоколадова фабрика.
У нас до началото XX век са приготовяли само шекер, халва, локум, боза и салеп.
Историята на първта шоколодова фабрика в България е опоредното доказателство за успеха , когато е ясна целта и усилията са сериозни, но и за превратностите на съдбата.
Бившият военен, участник в Сръбско-българската войнаВелизар Пеев заминава през 1900 г. за Франция и се хваща на работа в една шоколадова фабрика. Година по-късно се връща в България и отваря работилничка за захарни изделия. Тя се намиралав София на сегашната улица “Екзарх Йосиф”, срещу Халите. От работилиничката израства четириетажна сграда с представителен магазин в партера. Той оборудва първата работилница с австрийски машини и довежда френския майстор Коломб, за да обучи работниците.
Състои се от няколко отдела: три шоколадни с машини „Гигант“, бисквитен за автоматично производство, за добиване на какаово масло, за какао на прах, за луксозни бонбони, за карамел и други бонбони, охладителен, работилници за тенекиени и картонени кутии, дърводелска работилница, техническа работилница, стоково отделение, кухня и бани за работниците, пет опаковъчни отдела с автоматични машини, складове за суров материал, складове за готови стоки, магазин на едро и дребно и рекламен магазин на Дворцовия площад. Във фабриката работят 250-300 души със 172 модерни машини, нуждаещи се от 200 к.с. електроенергия.
Велизар Пеев внасял какаови зърна от Латинска Америка и Холандия. Заради това често пътувал до Александрия и Кайро. Във фабриката зърната се смилат на прах, от който се получава бутум-какао, към което се добавя захар и мляко на прах. Тайната на финността на шоколада се криела в многото бъркане, което траело от 12 до 24 часа.
Мнозина дори не знаели как да го консумират. До фабриканта има изпратено писмо, в което учител от провинцията пита как трябва да се яде шоколадът- “с лъскавата хартишка или без нея”. Сладкото изкушение се прочува и в най-затънтените кътчета на България, макар хората там да нямат ни най-малка представа какво всъщност представлява то. Един селски свещеник пише на Пеев: “Ако шоколадът е течност, пратете ни една бутилка, да го опитаме.”
Любопитните факти в живота на Шоколадения цар са не един и два. Нестандартна рекламна кампания провел Пеев, отпечатвайки на опаковките на малки шоколадчета знамената на държавите. Който малчуган съберял цялта серия, получавал килограм от кафявото лакомство. Иновативната игра била пълна с уловки- знамето на Канада, например, било в много малък тираж.
Пеев рекламира активно, обикаляйки града първо с каруца, на която пише: “Велизар Пеев- бисквити, хляб и шоколади”, а по-късно и със закрит автомобил. Той обръщал изключително внимание на опаковките, с които продавал шоколадовите изделия. Така например опаковал бонбоните с хартиени кошнички в дървени кутии.
През 1922 година Пеев изнася производството в Своге. Избира го заради чистия въздух и преминаващата през града р. Искрец. Към предприятието през 30-те години изгражда електроцентрала, която вечер снабдява Своге с електричество. За работниците са построени безплатни жилища и столова. Фабриката е национализирана на 23 декември 1947 година.
/ по материал на ,,Българска история” , автор Ася Сократова /
Ася Сократова е родена на 8 февруари 1979 г. в Стрелча. Завършва български и френски език в Пловдивския университет „Паисиий Хилендарски”. Говори френски, нидерландски и немски език. През 2009 г. издава първия си роман „Сезони”. През 2013 г. издателство Сиела издава романът й „На другия бряг”. /
