Естествено започваме с водните божества според Древна Елада

В митологията на древните гърци е имало много морски божества (Посейдон, Океан, Кето, Нерей, Главк, Тетия, Амфитрита, Тетида, Тритон, Протей, Форкис, Понт, Океаниди, Нереиди, Наяди). Това е обяснимо като се има предвид, че Древна Гърция е била разположена около много водни басейни.

Посейдон

Посейдон бил брат на Зевс, и така както Зевс бил повелител на земята и небето, той бил господар на реките и моретата. Винаги е изобразяван с тризъбец – харпун за риба с три върха. Когато ударел морето с него, надигали се свирепи бури.

После с една дума можел да успокои бушуващите вълни и да направи повърхността на водата езерно гладка. Счита се, че преди да стане бог на морето, Посейдон е бил повелител на конете.

Като такъв, той е тясно свързван с праисторическата роля на царя-чийто символ на власт и основно жертвено животно се явявал коня.

Символът му е риба. Покровител е на Коринт, много градове от Магна Греция, както и на Платоновата Атлантида.

Казвали, че дворецът на Посейдон е на дъното на морето. Бил направен от раковини и корали, закрепени със злато и сребро. Подовете били от перли и били украсени с най-различни скъпоценни камъни. Около двореца имало обширни градини, пълни с красиви морски растения и лиани. Цветята били с най-нежни и деликатни багри и били далеч по-красиви от тези, които растат под светлината на слънцето.

Посейдон се возел по повърхността на морето в колесница, направена от огромна раковина, теглена от големи морски кончета със златни копита и гриви. При приближаването на бога вълните утихвали и странни риби, огромни морски змии и морски лъвове излизали на повърхността да играят около колесницата му.

Чудни същества, наричани тритони, вървели отпред и покрай колесницата му, надувайки раковини като тромпети. Тритоните имали зелена коса и очи, телата им били като тези на хората, но вместо крака имали опашки като рибите.

Нимфите също плували край колесницата на морския бог. Някои от тях били като тритоните, наполовина човек и наполовина риба. Други били като прекрасни девойки, с красиви лица и коси. Някои живели толкова дълго в дълбините на морето, че техните деликатни сини очи не можели да понасят светлината на деня. Ето защо те никога не напускали водата, освен вечер, когато намирали някое тихо място на брега и танцували на музиката, която изпълнявали с изящни морски раковини.

Морските старци и нимфите

В гръцката митология, има и няколко персонажа, който Омир нарича „halios geron“ или морски старци. Това са Нерей, Протей, Главк и Форкис. Те си менят образа, прорицатели са или бащи на прекрасни нимфи и на ужасни чудовища. Всеки от морските старци е баща или дядо на много нимфи и/или чудовища, които често носят алегорични (Тетида, „установяване“; Телесто, „успех“) или географски имена (Рода от „Родос“; Нилос, „Нил“). Всеки морски старец и неговите дъщери е следователно като миниатюрен пантеон, всеки с различна комбинация на духовен, нравствен и физически свят.

Най-известният от морските старци е Нерей. На него е кръстен и софийският клуб “Нерея”

Живеел в Егейско море, между островите Самотраки и Имброс. Може да си променя външния облик и да предсказва бъдещето. Показва на Херкулес пътя към градините на Хесперидите, като героят го принуждава след дълга борба. Има петдесет дъщери-Нереиди – морски нимфи. Според Омир те са 34. Имената им показват изменчивостта, дълбочината, стремителността и похотливостта на морето. Нереиди са: Амфитрита (съпруга на Посейдон), Аретуза, Галатея (която дълго била преследвана от циклопа Полифем), Калипсо, Панопея, Псамата, Тетида (майка на Ахил) и др.

Те обитавали „вътрешното море”, на брега на което живеят хората (за разлика от океанидите, които живеят във външното море, което бележи края на света). Нереидите живели са обитавали сребърни пещери на морското дъно, занимавали се с музика и танци, а в лунните нощи излизали на брега. Били благосклонни към моряците, забавлявали ги с игрите си и им помагали при опасност. Те помогнали на аргонавтите да минат между Симплегадите.

Океан

Океан е най-големият от дванадесетте титани. Той олицетворява безкрайната, дълбока и най-древна река, опасваща земята. На Запад тя бележи границата между света на живите и мъртвите. Тази река е началото на всички други реки, потоци и морски течения. От нея тръгват и към нея се спускат Слънцето, Луната и звездите. Син е на Уран и Гея. Океан е известен със своята миролюбивост и доброта. Напразно се опитва да помири Прометей и Зевс.Според митовете той не участва в битките на титаните срещу Зевс. Взема страната на новите богове и така запазва властта си и доверието на Олимпийците. Той и Тетида живеят в своя подземен дворец и не се месят в делата на другите богове.

В елинистичната и римската мозайка Океан често е изобразяван с тялото на мускулест мъж с дълга брада и рога, които често приличат на щипките на рак и с тяло на змия. В римски мозайки, като например тази от музея Бардо в Тунис той може да носи кормилното гребло и е изобразен в морска колесница (лодка, теглена от фантастични коне). В течение на време рогата и опашката се премахват от образа му и вече в барока се изобразява само с тяло на мускулест мъж с брада. Често се появява в бароковите фонтани, където е заобиколен от други фантастични морски създания (пример – Статуята на бог Океан, във Фонтана ди Треви в Рим).

по материал на BGswim.com