През 1999 г. двама изследователи от Университета Корнел (Cornell University), Дейвид Дънинг (David Dunning) и Джъстин Крюгер (Justin Kruger) публикуват книга, в която описват едно когнитивно изкривяване, известно по-късно като ефект на Дънинг-Крюгер. Той се проявява в две направления: неквалифицираните са склонни да надценяват способностите си, а висококвалифицираните – да оценяват способностите си по-ниско, отколкото са в действителност.
Ефектът на Дънинг–Крюгер е когнитивна склонност, при която неквалифицирани индивиди страдат от илюзорно превъзходство, поради което погрешно оценяват способностите си много по-високо от средното. Тази склонност се приписва на метакогнитивната неспособност на неквалифицирания да разпознава грешките си.
Действителната компетентност, от своя страна, може да отслаби самочувствието, тъй като компетентните личности могат погрешно да допускат, че другите хора са носители на равностойно на тяхното разбиране или познание. Както заключават Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер, „погрешната оценка на некомпетентните произтича от грешка относно самия себе си, докато погрешната оценка на високо компетентните произтича от грешка относно другите“.
Изследването е вдъхновено от случая МакАртър Уилър, който ограбил две банки с покрито с лимонов сок лице. Той е бил сигурен, че след като лимоновият сок може да се използва като невидимо мастило, то тогава лицето му няма да се вижда от камерите. Психолозите Дънинг и Крюгер решили да проучат по-задълбочено историята на г-н МакАртър. Те били заинтригувани от пълната увереност на Уилър, при положение, че явно не е бил компетентен.
Дънинг обяснява:
„Това, което е любопитно е, че в много случаи, некомпетентността не прави хората дезориентирани, объркани или предпазливи. Вместо това, некомпетентните често са благословени с неуместна самоувереност, предизвикана от нещо, което те усещат като знание.“
И още една интересна страна на ефекта:
„Един невеж ум не е абсолютно празен съд, а е пълнен с каша от неподходяща или подвеждаща житейска опитност, теории, факти, интуиции, стратегии, алгоритми, евристики, метафори и предчувствия, но за съжаление, на него му изглеждат полезни и точни знания.“ – казва Дънинг.
Стивън Новела (Steven Novella), професор по психология в колежа по медицина в Йейл, в публикацията „Уроците на Дънинг-Крюгер“ отново се връща към този любопитен ефект:
„Когато се опитваме да придадем смисъл на света, работим с нашите съществуващи знания и парадигми, формулираме идеи и след това системно търсим информация, която потвърждава тези идеи. Ние отхвърляме противоречащата им информация като изключения. И така пресявайки своята опитност, в края на краищата си създаваме едно фалшиво познание.“
Ефектът на Дънинг-Крюгер обяснява склонността ни високо да ценим това наше фалшиво познание. И колкото е по-ниска нашата компетентност, толкова по-упорито и самоуверено браним ненаучните или недоказаните си вярвания.
Както можете да видите в графиката, с повишаване на компетентността кривата на самооценката спада, отново се повишава, но никога не достига самооценката на невежия.
Има няколко възможни причини за ефекта. Една от тях е, че ни е по-лесно да забелязваме невежеството на другите, отколкото собственото си и затова си създаваме илюзията, че сме над средното ниво, докато истината може да е съвсем различна.
Вие вероятно сте специалист в някаква област. Спомнете си как в процеса на образованието си и придобиването на опит в един момент сте осъзнали колко много още ви предстои и колко малко знаете и как в процеса на обучение и работа самочувствието ви се повишава.
Помислете си колко малко знаят другите за вашата работа и не само, че не знаят нищо, но и нямат никаква представа колко малко знаят и колко специализирани познания дори съществуват. Сега осъзнавате ли, че сте невежа, както другите, във всяка друга област на знанието, в която не сте експерт. Ефектът Дънинг-Крюгер не се отнася за другите – той се отнася за всички – всички сме на различни места на същата крива, по отношение на различни области на знанието. Вие може да сте експерт в някоя област, компетентен в друга, но вероятно на дъното в много други.
Затова трябва да се смирим, да се съмняваме в личните си познания и да уважаваме чуждата компетентност. Част от скептичната философия и критичното мислене е признанието, че всички страдаме повече или по-малко от когнитивни изкривявания. Трябва да се научим да ги разпознаваме и да правим съзнателни усилия срещу тях, осъзнавайки, че това е един безкраен процес.
материал на :http://magnifisonz.com автор: venezia
