„Ключът за вратата, през която влиза късметът, е у самия теб.“

Японска пословица

Често казваме че някои хора са късметлии и във всичко им върви, а други са неудачници и сякаш обстоятелствата действат срещу тях.

Защо е така? И какво е късметът всъщност?

Привилегия, с която се раждаме, птичето, което каца веднъж на рамото, или следствие от нашето мислене, очаквания и нагласи?

Буквално преведена, думата „късмет“ означава „съдба, участ“, а в тълковния речник може да открием и други определения: „сполука, щастие, щастлива случайност, шанс“.

От една страна свързваме късмета с предопределеност, с нещо, което ни е отредено и не можем да избягаме от него, от друга със случайност- шанс на бъдем на точното място, в точното времеhttps://www.art1a1d.com/2017/08/17/kasmet-privlichane-peihologij-opit/време, и от трета- особен вървеж в нещата като попътен вятър, щастливо стечение на обстоятелствата.

Има и така наречен „лош късмет“, при който на човек в нищо не му върви, като че зла участ го преследва, все на него ще се падне трудната тема на изпита (точно по която не е учил), все на него ще се случат неприятности, вследствие на нелепа случайност, все точно когато най-много иска нещо да стане, ще изникнат хиляди пречки…Хората с „лош късмет“ наричат себе си каръци или маркототевци.

Разбира се, не всички хора се причисляват към крайните групи – късметлии или неудачници, но признават, че имат периоди, в които повече им върви, както и „лоши“ дни.

Някои вярват в късмета, други- не толкова, но така или иначе за всички той е важен фактор в живота ни.

Неизменно в пожеланията ни по празниците присъства- „и много късмет“. Всеки от нас се надява, че един ден ще огрее слънце и на неговата улица, че ще се случи нещо, което ще преобърне живота му. Когато започваме нещо ново или се явяваме на изпит или интервю, слагаме „късметлийската“ блуза, спортистите си носят талисманите, които смятат, че има помагат да постигнат успех.

Съществуват много амулети за късмет, ритуали за привличането му, както и символи на късмета, които всеки иска да има в дома си- четирилистна детелина, подкова, слонче… Има и различни вярвания и суеверия- например че ако пипнеш коминочистач или ако намериш стотинка, това предвещава късмет.

Общо взето всички вярвания гледат на късмета като на нещо, което не зависи от нас, като на нещо, което ни се дава от някаква Висша сила на случаен принцип. Остава ни само надеждата, съдбата случайно да ни „улучи“ или да привлечем късмета с магически ритуали.

Можем ли да привлечем късмета на наша страна?

Отговор на този въпрос ни дава Ричард Уайзман – доктор по психология, академичен преподавател и изследовател на необичайни теми по психология. Въз основа на научни данни, събирани от неговите научни експерименти в продължение на 10 години, д-р Ричард Уайзман достига до нови открития за късмета. Заедно със своя екип той събира хиляда доброволци – изключителни късметлии и крайни неудачници и проучва разликите в тяхното мислене и поведение.

Изводите от този експеримент са, че хората не се раждат с късмет или без късмет, а в тях се формират определени вярвания, нагласи и поведение, които ги превръщат в късметлии или неудачници.

Това поведение и нагласа на ума обаче може да се тренира и развива така, че да донесе късмет в нашия живот. В книгата си „Факторът Късмет. Промени мисленето си и ще промениш своя късмет” Ричард Уайзман разкрива основните принципи, благодарение на които можем да обърнем късмета на наша страна.

Аз също смятам, че късметът е по-скоро до нагласа, вярване и следствие на възприет начин на действие.

Тук ще се опитам да формулирам основните фактори (според моето мнение, моя опит и откритията на Ричард Уайзман), които определят дали ще бъдем късметлии или не:

Вярванията.

На първо място е вярването, че си или не си късметлия. Винаги това, в което вярваме, се превръща в истина за нас. Ако вярваме, че сме късметлии и че късметът е на наша страна, така и ще бъде. Нашите вътрешни убеждения задействат механизма на такава наречените самосбъдващите се предсказания. Подсъзнанието ни винаги търси доказателства в реалния живот на това, в което вярваме и винаги ги намира.

Аз например като студентка вярвах, че ще ми се падане най-добрата на тема на изпитите и така и ставаше. Всичко започна от един изпит в първи курс, когато изтеглих точно този въпрос, който знаех отлично. От тогава започнах да вярвам, че винаги ми се пада най-лесната тема или тази, с която ще се справя най-добре. Възможно е да съм си внушавала, но истината е че това мое вярване/ внушение ми носеше точно това, в което вярвах. И колегите в университета започнаха да казват, че съм голяма късметлийка. Всичко това затвърди още повече вярването ми, че в тази област ми върви.

Друг случай в който вярвам, че късмета ще е на моя страна и така и става – когато чакаме на някаква дълга опашка и се очаква скоро служителите да излязат в почивка или да приключат работния ден. Знаете колко досадно е цял ден да висиш на опашка, усещайки, че губиш ценно време и точно, когато остават два-трима човека, за да свърши цялото „мъчение“, те вземат че затворят…Аз обаче винаги вярвам и съм някак вътрешно убедена, че ще успея да вляза преди почивката, дори и да съм последния влязъл човек. И наистина често ми се е случвало точно това- излиза служителката и казва- „хайде влезте и вие и приключваме за днес.“

Както виждате вярването е това, което задвижва колелото- вярваш в нещо, дори в началото на игра, получава се- започваш да вярваш по-силно (видял си доказателство), случва се втори път- хората започват да ти казват, че си късметлия и още повече започваш да вярваш. Нещо повече, вече не само вярваш, а си убеден.

Именно вътрешната убеденост, че нещо е така задейства нещата около нас.

Нагласа и оптимизъм.

На второ място е много важна нагласата, гледната точка. Едно събитие може да бъде разгледано и като добър късмет, и като лош късмет – зависи от къде го погледнеш. Да вземем двама спортисти, единият от които е спечелил сребърен медал, а другият – бронзов. Би следвало човекът със сребърния медал да се чувства по-щастлив и късметлия. Противно на очакванията обаче редица изследвания доказват, че бронзовият медалист обикновено се чувства по-късметлия от сребърния. Защо? Защото спортистът със бронзов медал си мисли- „ако се бях представил малко по-зле, нямаше да взема медал, благодарение само на няколко стотни, съм финалист и ще се прибера с медал, какъв късметлия съм“. Докато спортистът със сребърен медал си казва: „Само няколко стотни и щях да взема златния медал. Ух, какъв малшанс.“

Излиза че късметът дори не е толкова в това какво ще получиш, а какво ще се случи в сравнение с това, което би могло да се случи. Тоест ние се определяме като късметлии или не, сравнявайки резултатите с нашите очаквания, искания, опасения.

Това означава, че в повечето случи късметът може да бъде обърнат. Например в следния случай- отивате в магазина с намерение да си купите красивата блуза, дето сте видели вчера на витрината. Оказва се обаче, че продавачката я е продала току що. Бихте могли да си кажете- „ама че лош късмет имам“ и да се ядосвате, че както винаги пак сте карък. Но какво се случва после – влизате в друг магазин и виждате още по-красива блуза и на по-добра цена. И какво излиза сега- не ли е късмет това, че съдбата ви е направила услуга като ви е помогнала да намерите по-доброто?

Да вземем друг случай – оставили сте колата си на паркинга през една сграда и като идвате да си я вземете, с ужас установявате, че върху колата ви е паднала голяма саксия и е огънала капака. И си казвате- „как може, как улучи точно моята кола, ей как не ми върви“. Но я помислете по друг начин- Ами ако тази саксия беше паднала точно, когато вие идвахте и ви беше уцелила? Какво би станало? Виждате ли- значи вие всъщност имате голям късмет, че се е случило малко преди да дойдете и не сте пострадал.

Вижте възможностите.

Характерно за късметлиите е, че откриват възможности навсякъде, докато неудачниците не ги забелязват и се оправдават за неуспехите си с липса на късмет. Ричард Уайзман прави един интересен експеримент с доброволци, разпределени в две групи – определящи се като късметлии, и определящи се като неудачници. Дал на всеки от тях вестник и ги помолил да му кажат колко снимки има в него. Хората от първата група се справили с тази заради за секунди, а на тези от втората им трябвало две и повече минути. Защо? Защото на втората страница във вестника имало голямо каре с надпис: „Спрете отчитането, във вестника има 43 снимки“. Хората от втората група не забелязвали този надпис. Това означава, че неудачниците действат така, че увлечени по търсенето на нещо определено, изобщо не се оглеждат за други непредвидени възможности.

Затова- бъдете отворени за неочаквани възможности. Често шансът е пред очите ни, но ние го изпускаме, защото мислим, че ще го намерим на друго място.

В този ред на мисли много ми харесва тази история:

„- Кога смяташ да осъществиш мечтите си? – попита Учителят своя ученик.

– Когато ми се отдаде такава възможност – отвърна той.

Ала Учителят му рече; – Възможността никога не идва – тя винаги е вече тук.“ Антъни де Мело

Следвайте интуицията си.

Късметът обикновено спохожда тези, които действат спонтанно, следвайки интуицията си. Хората, на които добрият шанс подава ръка обикновено действат без дълги анализи и колебания. Действат, доверявайки се на вътрешния си глас и поемат рискове. Всъщност щастливата случайност обикновено е там, където няма много логика. Затова го наричаме късмет.

Всъщност пишейки сега, си мисля, че късметът от гледна точка на руския квантов физика Вадим Зеланд, когото аз често цитирам, е това струпване на благоприятни жизнения линии от пространството на варианти, към което ни привличат нашите мисли и накъдето ни води нашата интуиция.

Често благоприятната ситуация е резултат от наши минали действия и намерения, но се появява изведнъж, сякаш от нищото и затова го определяме като голям късмет или чудо.

Търсете на нови места.

За да можем да попадаме на добри обстоятелства и да постигаме успех, е необходимо да навлизаме в нови територии, да променяме условията, да опитваме нови неща. Наистина е глупаво да смятаме, че ще постигнем различни резултати ако правим едно и също нещо, по един и същ начин.

Много ми харесва сравнението, което прави Ричард Уайзман:

Представете си, че пред вас има огромна овощна градина, отрупана с ябълки. В началото няма значение къде ще отидете да берете, защото навсякъде е пълно с плодове. Впоследствие обаче, ще бъде все по-трудно да намерите ябълки там, където вече сте минали. Ако искате да намерите много ябълки, трябва да идете на местата, където никога не сте били.

Така е и с късмета- ако искате да намерите късмета си- потърсете там, където не сте били.

А вие какво мислите?

материал на

автор:Росица Вакъвчиева