,,Чувствата са ваши учители, а емоциите са ваши деца”. Паралелът между това „да бъдеш емоционален” и „да се държиш като дете” е поразителен. Вашето „вътрешно дете” е седалището на емоциите. Има и впечатляваща прилика между това как постъпвате със собствените си емоции и как се държите с децата като такива.
ДЕЦАТА СА ИСКРЕНИ И СПОНТАННИ в своите емоции, те не ги крият или потискат, докато възрастните ги насърчават да правят точно това. Фактът, че децата изразяват емоциите си спонтанно, обаче не означава, че ги преживяват по един балансиран начин. Всеки знае, че децата могат да бъдат погълнати от своите емоции (гняв, страх или тъга), като често не могат да се справят с тях или да ги прекратят. В подобна ситуация детето бива обзето почти изцяло от дадена емоция, която го прави небалансирано, т.е. вади го от центъра му.
Една от причините за тази безгранична емоционалност е в това, че детето съвсем наскоро е дошло от един свят, в който изобщо не съществуват каквито и да е граници. В етерните или астрални измерения няма такива ограничения и забрани, каквито има във физическия свят и физическото тяло. Детските емоции често представляват „реакции на неразбиране” на тази физическа реалност. Затова, докато детето пораства, то има нужда от помощ и подкрепа, за да се справи със своите емоции. Това е част от процеса на „балансирано прераждане” на Земята.
И така, как се справяте с емоциите – в самите вас или във вашите деца?
Емоциите не бива да бъдат отричани или потискани. Те са жизнено важна част от самите вас като човешки същества и затова трябва да бъдат приемани с уважение. Можете да гледате на тях като на ваши деца, които се нуждаят от вашето внимание, уважение и ръководство.
Емоцията може най-добре да бъде разглеждана като енергия, която идва, за да ви лекува. Затова е от значение да не сте напълно погълнати от нея, а да сте в състояние да я разглеждате от неутрална позиция. Важно е да останете съзнателен. Или може да се каже по следния начин: човек не трябва да потиска емоциите си, но не трябва и да потъва в тях. Защото ако това стане и се идентифицирате напълно с тях, детето във вас става тиранин, който ви отклонява от пътя.
Най-доброто нещо, което можете да направите с емоциите си е да ги допуснете в себе си, като почувствате всичките им аспекти, но без да изгубвате самообладание. Вземете например гнева. Можете да го поканите да присъства изцяло, усещайки го едновременно на няколко места в тялото си, като в същото време го наблюдавате съвсем неутрално. Такъв тип съзнателност лекува. Това, което става в този случай е, че вие с разбиране прегръщате емоцията, която по същество представлява форма на неразбиране. Това именно е духовна алхимия.
Нека да го обясня с помощта на един пример. Детето ви си е ударило коляното в масата и наистина се е наранило. То е разтроено, вика от болка и ритва масата в яда си към нея. Детето ви смята, че масата е източникът на болката. Емоционалното ръководство в този момент означава, че родителят първо ще помогне на детето да назове това, което изпитва: „Ти изпитваш гняв, нали – и те боли, така ли е?”. Назоваването на емоцията е много важно. Така прехвърляте основанието за проблема от масата към самото дете. „Причината не е в масата, ти си този, който изпитва болка и гняв. И аз разбирам твоите емоции!”
Родителят обгръща емоцията на детето с разбиране и любов. От момента, в който детето се почувства разбрано и прието, гневът му постепенно се стопява. То все още може да усеща физическа болка, но съпротивата срещу нея и свързания с нея гняв изчезват. Детето вижда състрадание и разбиране в очите ви – това го успокоява и утешава емоционално. За него масата, която е била причина за емоциите му, вече няма това значение.
Като прегръщате емоцията му с разбиране и състрадание, вие премествате фокуса на детското внимание отвън навътре и така учите детето да поема отговорност за своите емоции. Вие му показвате, че неговата реакция към външната причина не е нещо установено, а е въпрос на избор – можеш да избереш разбирането или неразбирането, борбата или приемането. Имаш право на избор.
Това се отнася и за отношението ви към вашите собствени емоции и вашето вътрешно дете. Да допуснете емоциите в себе си, да ги назовете и да направите опит да ги разберете, означава, че вие наистина уважавате вашето вътрешно дете и се грижите за него. Смяната от „външното” към „вътрешното” и поемането отговорност за емоцията помага да изградите в себе си едно вътрешно дете, което не иска да наранява никого другиго и не се чувства като жертва. Силните емоции – било гняв, скръб или страх – винаги съдържат елемент на безсилие, т.е. усещането, че сте жертва на нещо извън вас. Това, което правите, когато се фокусирате не върху външните обстоятелства, а върху вашата реакция и болка е, че вие вече не „приемате” външния свят като причина за вашите емоции, а се обръщате изцяло навътре към себе си и си казвате: добре, такава беше моята реакция и аз разбирам защо. Разбирам и защо се чувствам така, затова ще подкрепя себе си в това.
Да се отнасяте към емоциите си по такъв любящ начин е освобождаващо. Това наистина изисква известна самодисциплина. Да не приемате повече външната реалност като „източник на злото”, а да поемете пълната отговорност, означава да признаете, че „сте избрали да реагирате по определен начин”. Тогава преставате да спорите кой е прав и кой е крив, кой за какво е виновен, а просто освобождавате цялата верига от събития, случили се извън вашия контрол. „Сега изпитвам тази емоция с пълното осъзнаване, че съм избрал да постъпя така.” Това е поемане на отговорност. Това е смелост!
Самодисциплината се изразява в това, че се отказвате да бъдете справедлив или пък безпомощната жертва. Отказвате се да се чувствате гневен, неразбран и всички други прояви на това да бъдете жертва, което понякога може да е причина да се чувствате доста добре. (Всъщност, често се наслаждавате на емоциите, които най-много ви дразнят.) Поемането на отговорност е акт на смирение и означава да сте честни със себе си, дори в момент на най-голяма слабост.
Това е самодисциплината, която се изисква от вас. Същевременно обръщането навътре към себе си изисква и най-голямо състрадание. Емоцията, срещу която сте готови да се изправите лице в лице като ваше собствено творение, също се посреща с внимателно разбиране: „Този път ти избра гнева, нали?” Състраданието ти казва: „Добре, мога да разбера защо постъпи така и ти прощавам. Може би когато почувстваш моята любов и подкрепа по-ясно, следващия път няма да си склонен да реагираш по този начин.”
Такава е истинската роля на съзнателността в процеса на самолечението. Това е значението на духовната алхимия. Съзнателността не се съпротивлява и не отхвърля нищо; тя обгражда тъмнината с осъзнаване; обгражда енергиите на неразбирането с разбиране и така превръща обикновения метал в злато. Съзнателността и любовта са по същество едно и също нещо. Да си съзнателен означава да позволиш дадено нещо да съществува, като го обграждаш със своята любов и състрадание.
автор: Памела Карибе
