Какво щеше да бъде чувството, ако отидете на парти или дори в тихото кафене на ъгъла и не можете да разграничите един глас или звук от морето от други звуци около вас? Тази способност се нарича избирателно слушане. Тя ви позволява да се фокусирате върху гласа на събеседника си по средата на шума, който идва от заобикалящата ви музика и хората около вас. Способността ви да се фокусирате върху един определен глас е впечатляваща.
Как прилепите заглушават заобикалящия ги шум?
Кандидат-докторантът в Университета Джорджтаун Бриджит Куинан открива как изпълняваме този „подвиг“, като изучава прилепите. Тя открива, че определени неврони в мозъците на прилепите могат да заглушат други неврони, които позволяват на прилепа на приоритизира определени звуци над други. Накратко, със засилването на звука на някои неврони, прилепите позволят на другите звуци да избледнеят в средата, в която пребивават. (2010)
Изследователите в UCSF наскоро публикуват статия в научния журнал Nature, която описва как този процес се проявява при хората. Те използват 256 електрода, които поставят върху мозъка, и виждат кои неврони са активират при едновременното възпроизвеждане на произволни звуци. След това те декодират информацията от електродите, за да разберат какво са чули пациентите, без да говорят с тях. (2012)
Като знаете, че прилепите трябва да ловуват, да събират храна и да преминават през пространства, пълни с хиляди други прилепи, е лесно да се забележи защо мозъчна функция като избирателно слушане е основна за оцеляването им. Хората зависят от избирателното слушане поради същите причини.
Как щеше да изглежда животът ни, ако не можехме да слушаме избирателно?
Въпреки че повечето съвременни хора вече не се занимават с лов и събирателство, светът би изглеждал много различно, ако избирателното слушане го нямаше. Представете си да живеете в град, където се смесват звуците от трафика, гласовете на хората и остатъка от какофонията на ежедневието, която игнорираме. Ако не беше избирателното слушане, ние щяхме да се гмурнем в море от гласове и нямаше да можем да се фокусираме върху нито един звук достатъчно добре, за да оценим важността му. Затова неврологичната способност, която наричаме избирателното слушане, играе важна роля в определянето на това как функционираме като биологичен вид.
Също можем да видим как тази способност е важна за слушането в класната стая. Без нея учениците, които и без това лесно се разсейват, просто биха били погълнати от шума.
Източник: 
