Едно от най-красивите неща, които човешката ръка е създавала някога, е скулптурата “Пиета”.

На 26 август 1498 г. 23-годишният Микеланджело получил поръчката за изработването й от френския кардинал на служба в Рим Жан Билер. Кардиналът искал скулптурата да украсява гробницата му, за да напомня той за себе си на хората дълго след смъртта си. Описал изискването си без излишна скромност:

 “Да бъде най-красивата мраморна фигура в Рим, която никой жив автор да не може да надмине.”

Микеланджело пък имал самочувствието да приеме предизвикателството и създал творение, което много хора смятат за по-съвършено от статуята на Давид и дори от Сикстинската капела. С “Пиета” Микеланджело станал истинска звезда и до 88-годишна възраст се радвал на признанието и обожанието на хората.

“Пиета” е единственото произведение, върху което Микеланджело се е подписал.

Сцената за скулптурата кардиналът избрал по модата – в Северна Европа по това време сюжетът за Мария, оплакваща сина си, току-що свален от кръста, била истински тренд. Сърцераздирателната идея за родителя, надживял детето си, вероятно е била и много близка до хората през Средновековието, които, наблюдавайки я, се срещали очи в очи с един от най-големите си страхове.

Двеста години след смъртта на кардинала “Пиета” е преместена в катедралата “Св. Петър” и днес се намира отдясно на входа й.

Скулптурата е изваяна от един-единствен блок мрамор, закупен от мраморната кариера в Карара, откъдето се добива мрамор още от времето на Древен Рим. Микеланджело го избрал лично.

Скулптурата скандализирала кардиналите.

“Пиета” е и единственото произведение, върху което Микеланджело се е подписал. Историята за това е разказана от Джорджо Вазари през XVI в. Един ден Микеланджело видял хора от Ломбардия, които се възхищавали на скулптурата му, а единият казал: “Това е нашият Гоббо от Милано.” През нощта с длето и малко светлина Микеланджело влязъл в гробницата и издялал името си върху скулптурата. После съжалил много за суетата си и повече никога не подписвал своите произведения.

Но ако смятате, че първата реакция спрямо “Пиета” е била възторжена, лъжете се. Скулптурата скандализирала кардиналите. Най-голямата критика към Микеланджело била, че Мария изглежда твърде млада, за да бъде майка на 33-годишен мъж. Но гласовете им били заглушени лично от скулптора: “Нима не знаете, че целомъдрените жени остават свежи много по-дълго от тези, които не са такива? Колко повече това може да се отнася до Дева Мария, която никога не е изпитвала и най-малкото ласкателно желание, способно да промени тялото й?”.

Скулптурата на Микеланджело е била провокативна и от друга гледна точка – тя всъщност представлява смесица от стилове, срещащи ренесансовите идеали за класическата красота с новаторски натуралистични пози. Другото ренесансово влияние е самата пирамидална форма на композицията, която започва от главата на Мария през ръцете й до широката основа на робата й. Именно там, в дрехата й, се крие и едно практично решение – ако се загледате, ще забележите, че главата на Мария изглежда малко по-малка и не съвсем съразмерна спрямо по-широкото й тяло. Това е така, защото Микеланджело си е представял сцена, в която тя сякаш люлее като в люлка порасналия си син. Това е наложило и долната част на тялото й да е по-широко, за прикриването на тази диспропорция спомогнали набраните й дрехи.

На 21 май 1972 г. 33-годишният Ласло Тот (австралийски геолог от унгарски произход) се приближава до “Пиета” с геоложки чук и изкрещява: “Аз съм Исус Христос – възкръсналият от мъртвите!”. Нанася върху шедьовъра 15 удара, които счупват лявата ръка на Мария наполовина, както и носа й и част от горния й клепач…

 Този вандализъм шокира целия свят и провокира широк дебат – дали да се остави статуята така, или да се реставрира напълно. Ватиканът привежда три разнопосочни аргумента. Първият е, че пораженията, които са й нанесени сега, са част от нейното значение, показващи насилието в модерната ера, затова и трябва да бъде оставена тя в този й вид. Втората идея е била да се реставрира, но да останат видими следи от посегателството върху й. В крайна сметка, вероятно защото Ласло Тот е бил невменяем, се спират на трети вариант – да се възстанови скулптурата до състояние, в което да не може да се каже, че изобщо е била атакувана.

Реставрацията отнема 10 месеца, в които повече от 100 разпилени навред парченца от “Пиета” са събрани като в пъзел от невидимо лепило и мраморен прах. След реставрацията скулптурата може да се види само отдалеч и през бронирано стъкло.

Нещо, което за нищо на света не бива да пропускате, ако сте в Рим !

материал на

автор: Елена Миланова