Работодателите могат да налагат различни ограничения на електронните ни комуникации, особено когато осигуряват служебни компютри и телефони, а също и при употребата на служебния интернет.
Как и кога обаче те може да ни следят електронно?
„Има корпоративни правила, които трябва да се спазват – но трябва да сме предупредени, че има следене. Цялата комуникация между два компютъра, независимо къде се намират по света – може да бъде проследявана и записвана”, обяснява експертът по киберсигурност Борислав Сестримски.
„Могат да се налагат и различни филтри, така че да не може да се ползват някои програми или да не може да се достъпват някои сайтове – като цяло този режим зависи от различните корпорации. Пример за такива с особено затегнат режим са например банките”, добави той.
„Работодателите упражняват контрол и го правят. Имат право да прилага такива мерки – това не са свързани с „шпионаж”, а се наблюдава как се разходва работното време, дали се използва по предназначение”, обяснява Тончо Томов от Българската стопанска камара.
„Работещите са следени по всяко време и това е поредният административен начин за ограничаване на правата и свободите на работниците. В съвремието ни личния и професионалния ни живот доста често са смесени”, коментира пък Тодор Капитанов от КНСБ.
„Трябва да се прави разлика според позицията – например за един журналист или един пиар са социалните мрежи нужни… Но има европейско изследване, според което 37% от работното време се изразходва не по предназначение – младото поколение стои в интернет, без това да има нещо общо с работата”, добавя Томов.
материал на btvnovinite.bg
