Според последния доклад на международното изследване PISA 2015 за оценяване на постиженията на учениците Сингапур заема първото място в трите оценявани категории – математика, четене и природни науки. Това не е изненадващо, имайки предвид сериозното отношение към академичните науки там. Сред първите места обаче има и други образователни системи, които са коренно различни от сингапурските. Някои от тях ориентират децата професионално отрано, други наблягат на философията, а трети съвсем скоро ще премахнат изцяло учебните предмети. Няма правилен отговор коя от тях е най-добрата система, защото много често ключът се крие в историята и културата на самата страна.

Сингапур
Докато повечето 5-годишни деца по света си играят в пясъчника, в Сингапур вече говорят чужд език и се учат да смятат наум. В последните години страната е сред челните места за най-добро образование. В рамките на 50 години Сингапур се превърна от бивша британска колония с нископлатен труд в държава, където половината население има университетско образование. Сингaпурските ученици се представят изключително добре на международни състезания, особено в сферата на математиката и науките.

Обучението започва още от предучилище, където до 6-годишна възраст децата вече са научили основните езикови правила, започнали са да пишат и да учат чужд език, обикновено английски или китайски. Това е необходимо, защото от 1987 г. английският е официалният език, на който се преподава по всички предмети в училище, с изключение на уроците по роден език и литература.
Началното образование се състои от два етапа. През първите четири години се учат основни предмети. Следва двегодишно ориентиране. То е важно, за да се направи правилен избор за средното училище, което може да е в три посоки: нормално, специализирано или експресно (с една година по-кратко). Учениците са разделени спрямо нивото си по отделните предмети. След полагане на национален изпит следващата стъпка е основното училище, което може да е колеж, политехническо училище или институт за техническо образование. На сингапурците им е забранено да посещават международни училища на острова без разрешение от Министерството на образованието.

В началното и средното училище децата са задължени да участват в т.нар. съвместни учебни дейности. Това са групи по интереси като изкуство, спорт, различни клубове и общества. Освен че ги учат на лидерство, участие, постижение, тези активности им носят и бонус точки към цялостната оценка.

В класните стаи се държи на реда и дисциплината. Учителите се фокусират върху педантичното следене на учебния план и на написаното в учебниците. Дискусии с участието на ученици са рядкост. При изпитване за учителите е по-важно дали учениците знаят верния отговор, а не дали са разбрали урока. Вярва се, че преподаването се състои от говорене, а научването – от слушане.
Повечето ученици имат по два големи изпита всяка година. Отделно всеки месец имат различни тестове, които следят прогреса им. Макар че показват високи резултати и са на първо място в света в редица дисциплини, децата от малки са подложени на голям стрес.

Франция
Образованието във Франция се води по национална учебна програма. Училището е задължително от 6- до 16-годишна възраст, но много от децата посещават предучилищна група или продължават с университетско обучение.

Класът, в който даден ученик попада, зависи от годината на раждане. Всички деца, родени между 1 януари и 31 декември, са в един клас. Учебната седмица е от 24 до 28 часа, разпределени в четири, четири и половина или пет дни, в зависимост от региона. На някои места например учениците са на училище в събота до обед, но за сметка на това почиват в сряда.

Средното училище, или колежът, е за деца от 11- до 15-годишна възраст. Там оценките започват да играят важна роля, а тестовете са всяка седмица, както и в края на учебната година. В края на колежа трябва да се вземе национална диплома. Тя е по предмети като френски език, математика и история/география. Преди това учениците трябва да са минали определено ниво по компютърни науки и чужд език.

След колежа, ако детето е навършило 16 години, може да спре образованието си. Повечето обаче се записват да учат в лицеи. В продължение на три години те продължават да учат същите предмети, но имат и три свободно избираеми, както и артистичен уъркшоп. Лицеите могат да бъдат насочени и към професионалното образование, което да ги ориентира към определена сфера на работа впоследствие като здравеопазване, транспорт, хотелиерство, строителство или агрикултура.

Философията играе важна роля в страната на Волтер и Декарт. Абитуриентите обикновено преминават квалификация, наречена baccalauréat. Тя е въведена от Наполеон I през 1808 г. и е задължителна диплома за тези, които искат да продължат образованието си в университет.

Холандия
Децата в Холандия са задължени да тръгнат на училище още на четири години. Тогава започва началното образование, което продължава до 12-годишна възраст. В края на осми клас се полага задължителен изпит, който включва холандски език, математика, история, география, биология и световни религии. Преди този изпит учителите оценяват нивото на всеки ученик и дават препоръка кое средно образователно училище би било най-подходящо на базата на различни фактори като оценките на ученика до момента, нивото на интелигентност, отношението към ученето, интересите и мотивацията.

Началото на средното образование разделя учениците на такива, които се насочват към професионални училища, и други, които продължават с предуниверситетско образование. През първата година всички учат еднакви предмети, но с различни нива на задълбоченост, а от втората година започва профилирането.

VMBO (4 години): Подготвително училище за професионално образование. Учениците са задължени да учат до 18-годишна възраст или до покриване на базисна квалификация. Там се набляга на знания, свързани със специализирани работни сфери, чрез теория и практика.

MBO (1-4 години): Професионално образование и обучение. От тези училища излизат хора, считани за “основа на икономиката”. Близо 40% от работещите холандци са завършили курс за професионално обучение на поне средно ниво. Обучението там набляга на практическите умения.
HAVO (5 години): Осигурява достъп до висше професионално образование в професионални университети.

VWO (6 години): Предуниверситетско образование, което подготвя учениците за академично обучение в изследователски университети. В някои от тези училища се набляга на гръцкия и латинския език. Английският е задължителен, както и математика, история, хуманитарни науки, изкуство и природни науки.

Като цяло може да се каже, че през годината холандските ученици са оставени да учат на своя отговорност. Няма домашни и изпитвания, а по-скоро работа по групи и по практически проекти. Резултатите от тях оформят и голям процент от оценката. На края на срока са единствените тестове. Голяма роля за това децата да не са стресирани играят родителите, които в повечето случаи приемат за нормално детето им да има среден успех, защото не вярват, че той определя потенциала им за бъдещ кариерен успех.

Финландия
Това е страната, която редовно заема водещи позиции в световните класации за най-добро образование. Финландските ученици са сред най-четящите и сред водещите по природни науки. В същото време те прекарват най-малко време в учене спрямо връстниците си от останалите държави по света.

Средното общообразователно задължително обучение включва две степени: начален курс (от 1 до 6 клас) и горен курс (от 7 до 9 клас). Десети клас е за подобряване на успеха, а за 11 и 12 клас има два варианта – професионален колеж или лицей.

Финландия не насърчава задълбоченото изучаване на определен предмет за сметка на друг. Всички ученици независимо от възможностите си учат едни и същи предмети и отделят еднакво внимание както на математиката, така и на изкуството. Единственото изключение е в паралелките с особено надарени деца по рисуване, музика или спорт.

До трети клас децата не се оценяват. От четвърти до седми клас оценката е само словесна – посредствено, добре, отлично. След това е въведена десетобалната система. Но оценките се поставят само за сведение на ученика и като ориентир какво да направи, за да разшири знанията си.

Домашните са рядкост, защото финландците вярват, че децата трябва да си почиват. В час учителите не изпитват на дъската и не преразказват урока. Те дават насоката на занятията и след това проверяват индивидуално кой как изпълнява задачата.

Наскоро властите решиха да предприемат истинска революция в образованието. До края на 2020 г. Финландия ще стане първата страна в света без учебни предмети. Това означава, че няма да има повече математика, литература, физика или история. Причината е, че старомодният начин на преподаване вече не може да задоволи нуждите на учениците от XXI век. В класните стаи ще се изучават събития и явления в интердисциплинарен формат. Втората световна война например ще бъде разглеждана от гледна точка на историята, географията и математиката. Курсът “Работа в кафене” пък ще учи децата на английски език, икономика и комуникационни умения.
Иновативният модел ще бъде въведен за учениците над 16 години. Те ще могат да избират кои курсове да запишат в зависимост от интересите, амбициите и способностите си. Промени ще има и в начина на комуникация с учителите. Подрастващите няма да бъдат задължени да стоят на чиновете си и да чакат да бъдат изпитвани, а по-скоро ще работят по групи и ще обсъждат проблеми.

материал на http://www.capital.bg/ автор Валерия Кръства