Споделено

Точно 8 дни аз съм работила по новите програми на МОН с моя първи клас.
С риск да бъда всякак обсъждана, искам да споделя какво започвам да чувствам, но преди това.
Първо:
Макар да съм учител не от вчера, винаги съм се интересувала от новото, което един педагог трябва да прилага в работата си и съм се опитвала да вървя в крак с всичко интересно, което се предлага в работата на един учител.
Второ:
Имам наблюдение върху випуските деца, които постъпват в училище и след контакта си с тях съм чувствала, че всеки нов поток носи свое ново виждане, нови вълнения и интереси. Това е обяснимо! Динамиката на социалните и икономически процеси в световен мащаб е толкова силна, че макар у нас те да не се усещат така осезаемо, оказват влияние на всеки випуск малки хора, които започват своето образователно развитие.
Трето:
Сега имам прекрасен клас. Както винаги . Учителски късмет просто, но точно това и всичко написано от мен по-горе ме задължава да се интересувам още повече от новото в работата си и да прилагам всичко, което мога и е полезно за децата.

Та… Гледам си сега книгите за учителя преди всеки час. Неизбежно е. Дадените задачи и упражнения ми харесват и понякога ме карат да се замисля. Установих, че се случва по-сложните от тях да не са обяснени в книгата, но тяхното изпълнение е показано в електронния урок.
Класът ми работи бързо и дадените допълнителни упражнения пак в електронния урок хем допълват работата, хем интригуват вниманието на децата, когато вече не им се мисли в края на часа, хем ги забавляват. Да , но в електронния урок.
Когато задачката е по-сложна, се налага да я показвам на децата, но в електронния урок просто е добре и красиво изписана, а после е дадено решението.
Часовете по четене стават забавни с включените текстове към тях, ама пак в елетронния урок.
Музиката е просто приятна, но ако се ползва електронния урок.
Технологиите. Елетронният урок демонстрира как се прави изделието и дава полезна информация, която може да бъде разбрана и видяна от всички в класа.
ЕЛЕКТРОННИЯТ УРОК
Искам го. Има нужда от него. Помага и на децата, и на мен, НООООО…..
Трябват:
-проектор, окачен на тавана
– озвучители
– компютър, макар и стар
– диск
– подходяща стая, в която лесно да се преминава от естествена или изкуствена светлина към сумрак, който да извади картината добре пред всички деца.
И нали не мога да се примиря, поръчах си дисковете, за да работя.
Реших да ползвам мой компютър.
Родителите ми предложиха да ,,дарят” проектор.
НОООООО….
Как да го монтираме, като сградата се ползва от две училища??!!!
Къде да съхраняваме техниката???
Как да направим стаята с подходящо осветление….
Как???

Ще се откажа!

Това, че ще имам дисковете, ще ми помага да си направя урока, но то няма да помага на моите ученици.

Вместо да гледаме на дъската красиво направените задачи, да слушаме интересни текстове, мелодии и забавни упражнения, моя милост с маркер в ръка и висок тон ще се опита да замести онова хубаво и полезно нещо, което вече е направено.

Да ! Харесвам идеята за новото поне в начален курс. Искам да го прилагам. Когато учебници и електронен урок са така добре синхронизирани и работата по тях е дозирана според възможностите на класа, отпада нуждата от измислените учителски и елементарни презентаци, а хартиените помагала, които по новата програма също не са лоши, ще имат повече място като допълнение на работата у дома и то пак според силите на класа и преценката на учителя.

Вече се сещате какво ми се случва. С вързани ръце съм пред хубавите деца в моя клас!

Ще пиша на дъската и ще ръкомахам, за да обяснявам на децата добре всичко. Ще допълвам работата си с направеното в новите помагала и ще изпълнявам идеите на НОВАТА програма половинчато. Ама в нашата страна май всичко си правим така и си ни харесва направеното наполовина...