Животът в древен Рим, отразен в много книги и филми, като че ли ни е добре познат, но представите ни в повечето случаи са обрасли с митове, а са останали и още доста интересни факти, на които днес ни обръща внимание Владимир Попов.

1. Гладиаторски игри

Един от най-популярните и трудноизкореними митове, натрапени от филмовата индустрия е, че вдигнатият нагоре палец означавал живот за гладиатора, а спуснатият надолу – смърт. Всъщност и двата жеста означавали убийство на победения. За да бъде помилван достойно представилият се боец, публиката махала с кърпички и молела за милост, а императорът или организаторът на игрите прибирал палеца в дланта си, като по този начин сигнализирал на победителя да не убива противника си.

Двадесет двойки гладиатори, собственост на Аул Суетий Антенион и неговия освободен роб Нигер ще се бият в Путеоли на 17, 18, 19 и 20 март. Ще има още лов на диви животни и атлетически състезания. /надпис от гр. Помпей/

2. Пътешествията

Основните пътешественици по пътищата на римската империя били търговци, военни, хора на изкуството, медици, обикновени граждани, че дори и императори /например Адриан/. Пътуванията били улеснени от добре развитата пътна инфраструктура с множество ханове и странноприемници. Имало и подробни карти или пътеводители /Vade me сum – букв. ‚върви с мен‘/ и итинерарии със списъците на станциите за почивка, посоките и разстоянията до градовете. През 1852 г. в Италия, по време на разкопките на римските терми във Викарело до езерото Бричиано, били намерени три сребърни цилиндъра на които бил изографисан маршрутът от Гадес /дн. Кадикс/ до Рим с изброени всички междинни станции и разстоянията между тях:

Както писал Плиний Млади през 1 век: „Такава ни е природата, че ние не се интересуваме от това, което ни е пред очите, а гоним това, което се намира далеч. Дали ще е в Ахея, в Египет, в Азия или някоя друга страна, богата на известни чудеса, ние ще прочетем, ще слушаме за тях и ще ги разгледаме задължително…”

За да избягат от стреса на градския живот повечето състоятелни граждани пътешествали до извънградските си имения или посещавали градчетата по морското крайбрежие. Предпочитани били и местности изобилстващи от минерални бани, където се изграждали терми и римляните идвали тук на лечение и разтуха. Такива известни ‘курорти’ в Италия, където отсядал столичния елит, били Поцуоли и Баи /разположени между Остия и Неапол/, където се намирали вилите на Цезар и Нерон.

3. Минно дело

Римски златни мини в Лас Медулас /Испания/ или поне каквото е останало от тях.

Римляните първи използвали т. нар. метод ruina montium – ‚разрушаване на планината‘ /определение, дадено от Плиний Стари/. Технологията била гениална – първо миньорите пробивали система от тунели и галерии в планината под определен наклон.

След това в набелязаният участък за разрушаване се вкарвала събраната от огромен акведукт вода. Силата на водния напор действала като динамит. Нахлувайки стремително в галериите тя помита всичко на пътя си и избутвала въздуха, останал в тунелите, който разкъсвал хълма. „Начупената на парчета планина се свлича с тътен и с движение на въздуха, което човешката мисъл не може да проумее“ /пише Плиний Стари/. Водата размивала скалите и отмитите кал и руда се отвеждали по изкуствени канали в големи вани, където впоследствие златото се отделяло от седиментите чрез сита.

4. Римски бетон

Римския цимент, от който са строени или тухлите и каменните блокове с който са били споени повечето паметници и сгради от Римско време, с времето продължава да „зрее“ и постепенно се превръща в скала с твърдоста на гранит. Тайната съставка е известна като – поцолан – вид вулканична пепел, е наистина широко откривана около гр. Поцуоли близо до Везувий. Поцоланът е смес от силициев оксид и алуминиев оксид, която влиза в реакция с калциевия хидроксид при наличие на вода. Тази смес придобива циментови свойства при стайна температура и има свойството да се втвърдява под вода. Поради това и качество е била перфектния материал за изграждането на пристанищни съоръжения, като тези в Цезарея и особено в Остия, запазени и до днес.

5. Многоетажни къщи

За разлика от кичозните частни домове на богатите патриции, най-разпространени жилищни постройки във Вечния град били инсулите / insula букв. oстров/. Те били 3-6 етажни. Липсата на място в Рим /според преброяването на жилищните сгради по времето на Траян във Вечния град имало около 46 000 инсули и 1 700 частни домове/, дължащо се на обществените сгради, храмове и дворци, карало предприемчивите стопани на инсулите да ги строят все по-високи. На приземния етаж, който бил тухлен, се разполагали таберните / магазините/, на втория живеели заможни граждани /чиновници, лекари, юристи, и пр./, а на по-горните етажи обитавали обикновените римски граждани /най-бедните заемали най-високите нива/. Вода и канализация имало само на първия и втория етаж и там било разрешено да се готви. Етажите били разделени вертикални секции с отделна стълба.

Инсулата на Арий Полий, собственост на Гней Алей Нигидий Май можете да наемете от първи юли. На първия етаж има магазини, по-нагоре – складове, висококачествени стаи и къща. Този, който иска да наеме тази собственост, нека се обади на Прим, робът на Гней Алей Нигидий Май. /надпис на частен дом в Помпей/

6. Римлянин

Римлянин не е eтническа принадлежност, а по-скоро социален статус и модел на поведение. Тъй като Рим бил основан от латински, етруски и сабински преселници от околните градове, ставайки гражданин на града, новозаселилият се получавал всички привилегии и задължения, свързани с това гражданство. Произходът и религиозната принадлежност били без значение. Важното е било да защитаваш интересите на Рим и да живееш по римски.

Не случайно римляните измислили поговорката: ‚Си вивис Роме, Романо вивито море‘- „Ако живееш в Рим, прави като римляните“. За да си римлянин е трябвало или да се родиш такъв или да придобиеш права, ако някой гражданин се съгласи да те приеме във фамилията си.

По-късно, разрастването на империята римско гражданство било давано от Сената и императорите на лоялните съюзни градове и племена. Също така отличилите се провинциали, дарили суми на родните си градове за изграждането на значими обществени постройки също получавали гражданство. Не бил рядкост и подкупът – даряването на солидна сума на магистратите, за да бъдеш вписан в регистрите и да се ползваш с всичките предимства да си римлянин /данъчни облегчения и търговски привилегии/. А през 212 г. император Каракала издал едикт, даряващ на всички жители на империята римско гражданство. Така за пръв път в Античната история на Европа възникнала космополитна държава, в която независимо от етноса и религиозното изповедание всички народи имали едно гражданство, а също равни права и задължения.

7. Най-голямата известна концентрация на механична енергия в древния свят

Комплексът от римски воденици датиращ от 4 век се намира на територията на община Барбегал, в района на град Арл, в южната част на Франция. Друг подобен комплекс от мелници е съществувал и върху хълма Янукул в Рим.

По същество това било огромна мелница с 8 чифта водни колела, стъпаловидно подредени едно под друго в две успоредни редици върху полегат склон. Задвижвали се с помощта на водата от римския акведукт, захранващ древноримският град Арелат / дн. Арл/. Водата преминавала през шлюз в два улея, по който били разположени воденичните колела и се спускала от едно към друго, задвижвайки мелничните камъни. Капацитетът на мелниците се оценява на 4.5 тона брашно на ден, достатъчно за да осигури хляб за около 10 000 човека (1/3 от населението на Арелат в древността/.

Вертикалните мелници, захранвани с вода са били описани в трудовете на и Плиний Стари. Има и по-късните препратки към задвижвани със силата на водата дъскорезници на река Мозел, описани от поета Децим Магн Авзоний. Концепцията е проста, но приложението е впечатляващ. Barbegal беше огромна мелница, датираща от 4 век от н.е. на Силата за шофиране воденичните камъни идват от 16 водни колела, подредени в две успоредни редици от осем. Всеки ред се затича надолу, така че водата падна от едно колело на поколение, шофиране всичките осем от своя страна, преди да пуснете в източване в подножието на хълма.

8. Графити

О, СТЕНИ, НОСИТЕ ТОЛКОВА ДОСАДНИ НАДПИСИ, ЧЕ СЕ ЧУДЯ КАК ВСЕ ОЩЕ НЕ СТЕ РУХНАЛИ В РУИНИ!” /надпис от базиликата в Помпей/

По времето, за което говорим, хартията и вестниците не били изобретени. Нямало, естествено, радио, телевизия и интернет. За тези, които искали да споделят нещо с останалите, така че то да бъде научено от възможно най-много хора, най-лесно било просто да използват стените на частните или обществените сгради.

Някои драскали от скука, други пишели преидзборни надписи и обяви. В хановете и кръчмите, където отсядали хора всякакви, обикновено срещаме ценоразписи на предлаганото, както и не особено прилични надписи на подпийнали и недоволни или доволни клиенти.

Тъй като древните римляни се увличали от политика, много от надписите представляват политическа агитация в полза на някой кандидат – политик. По улиците пишели обяви за предстоящи гладиаторски игри, разпродажби или имоти, давани под наем. Нещастни влюбени изливали душата си, съседи се обиждали взаимно, жени проклинали любовниците си.

Четейки надписите на древните римляни, човек изведнъж разбира, че те не са били по-различни от нас; че са се вълнували от същите неща, от които се вълнуваме и днес; че са изпитвали всички онези чувства, на които сме способни и ние. Почти всички от надписите, известни до днес, са графити, запазили се в града, погребан от вулкана Везувий – Помпей.

Вероятно не само помпеанци са били любители на графитите, но поради злощастната съдба на града, сега четем именно техните графити и се опитваме чрез написаното някога от най-различни ръце да да дорисуваме образа обикновения римлянин:

Гай Куспий Панза – едил! Всички златари го препоръчват! /надпис от Помпей/ Мъжът, с когото обядвах, е варварин!

/в базиликата в Помпей/

Сара, не си свястна, щом ме заряза! /в базиликата в Помпей/ Гай Куспий Панза – едил! Всички златари го препоръчват!

/надпис от Помпей/

Колко номера използваш, за да мамиш, ханджийо?! Продаваш вода, а сам си пиеш виното!

/дърводелска работилница в Помпей/

Ако някой седи тук, нека най-напред прочете това: Ако някой иска секс, да потърси Атис, тя струва 4 сестерции.

/в базиликата в Помпей/

Целадий, гладиаторът тракиец, който е наслада за всички момичета!

/барака на гладиаторите в Помпей/

9. Доносници и тайна полиция

В републиканските времена най-често съобщение за всякакъв вид опасност се правело под формата на донос. Да доносничи имал право всеки римски гражданин. Към края на 2 век пр. н. е., се появили професионалните доносници /делатори/, които възползвайки се от „Закона за оскърбление на Величието на Римския народ“, изпратили доста хора в проскрипционните списъци на Сула, а по-късно и в тези на триумвирите. По времето на Тиберий, законът бил адаптиран за оскърбление на величието на императора. Така доста доносници развили доходоносна дейност / доносникът получавал 1/4 от имуществото на нещастния обвинен в държавна измяна/. Към тях най-често прибягвали императорите /Тиберий, Калигула, Нерон/, когато желаели да придобият богатствата на някой от заможните аристократи. Траян сложил край на произвола на доносниците като ги натоварил на повредени копаби и ги пуснал да плават накъдето си искат.

По времето на Юлиево-Клавдиевата династия се създали и специални подразделения при преторианската гвардия /speculatores/, за изпълнение на ‚мокри поръчки‘, доставка на тайна поща и пр. Дейността им се ограничавала основно с дворцови интриги и елиминиране на неудобни политически противници.

По-организирана служба с тайни агенти, които се казвали frumentarii, била създадена от император Адриан през 2 век. Те следели за антидържавни действия на територията на империята и в прилежащите й страни. В провинцията те се вербували от изкупвачите на зърно, които следяли за подозрителни лица. Тъй като в Рим с тази дейност се занимавали преторианците /и за службата отговарял преторианският префект/, то естествено, след като Константин разпуснал преторианската гвардия през 312 г., то и тази длъжност била закрита.

На мястото им била създадено поделение от agentes in rebus – организирана императорска куриерска служба за донасяне на информация за състоянието на провинциите, под командването на magister officiorum. Във всяка провинция действали агенти, които участвали в разкриването на тайни завери и заговори срещу властта. Те се занимавали не само със следенето и проверката на писмената кореспонденция, но съвместно с упълномощени от императора чиновници /доместици/ извършвали обиски, разпити, изземвания и пр.

10. „Римската Коледа“

Сатурналии (лат. Saturnalia) — при древните римляни бил празникът в чест на Сатурн. Той бил отъждествяван с гръцкия Кронос и считан за баща на Юпитер, Юнона и Нептун. По времето на Сатурналиите /17 – 21 дек./ обществените работи били отменени, учениците не учили, забранено било да се наказват престъпниците. Робите през това време получавали допълнителни привилегии – те се освобождавали от повседневните си занимания, могли да се хранят от трапезата на господарите си и да носят техните дрехи и дори да ги командват.

В обикновеното римско семейство празникът започвал с жертвоприношение – заколвали прасе в чест на бога. Следвала гощавка, като роднините и приятелите си подарявали подаръци. Сред даровете имало восъчни свещи – символ на зимното слънцестоене и тестени или теракотени фигурки – посветени на бог Сатурн.

материал на http://nauka.offnews.bg/news ;  автор  Ввладимир Попов