Нашите мисли и емоции не са нищо друго освен фина форма на енергията, която генерираме в околното пространство. Омразата, любовта, завистта, благодарността имат определено ниво на вибрация с определени характеристики.

Всяка клетка и орган на тялото ни има своя честота. Наоколо всичко има своя честота, дори нашата планета не е изключение.

Известно е, че Земята „пее“ във фа-диез мажор. Учените отбелязват, че нейната обичайна „реликтова“ честота е 7.83 херца (т.н. резонанс на Шуман), която последните десетилетия расте постоянно, свидетелствайки за някаква еволюция на пространството. Затова постоянно наблюдаваме природни катаклизми. „Апокалиптическата“ й стойност е може би честотата от 13 херца, след която стойност планетата и човечеството ги очакват някакви трансформационни процеси.

Затова разговорите за 2012 година и квантовия преход, очаквани от човечеството, имат реална основа.

Ние общуваме с Вселената с помощта на вибрацията на думите, емоциите и мислите, когато правим избор и извършваме определени постъпки. Вселената ни отговаря със събитията в живота ни. Събитията са нейния език, затова е много важно да възприемаме и разбираме ответните знаци, които тя ни изпраща.

Най-очевидното проявление на това са така наречените съвпадения.

Замисляли ли сте се защо става така: когато си спомните за някой човек, то той или информация за него се появява в живота ви?

Или когато сте заети с разрешаването на някакъв проблем, неочаквано намирате подсказка на страница от отворено списание или в текста на билборда? Защо когато търсите отговори, те идват от „най-неочаквани“ места? Или – помислили сте за някого и изведнъж той ви звъни по телефона…

За първи път понятието „синхронност“, описващо такива явления между хора и събития, е въвел Карл Юнг. Той първи описал синхронността като „едновременно възникване на две събития, имащи многозначителна, но не причинна връзка“.

Природата на тези „значими съвпадения“ може да се обясни само чрез енергийното единство и взаимосвързаност на всичко съществуващо. Чрез такива явления Вселената ни изпраща „потвърждения“ за това, че тя ни чува.

Но когато попитали Юнг: „Вярвате ли в Бог?“, той отговорил: „Не“. След това добавил: „Но аз зная, че той съществува“.

Учените наричат „струни“ вибрациите, изпълващи Вселената, вибриращи по безкраен брой начини.

Тази енергия постоянно минава през нас и се движи около нас. Освен това, ние сами, подобно на радиостанции, постоянно предаваме енергийни сигнали за себе си в околното пространство. Независимо дали осъзнаваме това или не, но всеки от нас участва в непрекъснатия енергообмен на Вселената.

Английският физик и астроном Джеймс Джинс е казал: „Концепцията за Вселената като за свят от чиста мисъл облива с нова светлина много проблеми, с които са се сблъскали в областта на физиката съвременните изследвания.“

От гледна точка на физиологията може да се каже, че „човек е електрическо устройство“. Вашето индивидуално енергийно поле е точно като „паспорт“, който вие представяте в околния свят и това е:

-физическа енергия (вибрация на тялото),

-емоционална енергия (вибрации на чувствата),

-когнитивна енергия (вибрация на мисълта).

Всеки от вас може да си спомни моменти, когато при появата на съвършено непознат човек вие сте почувствали към него или необяснима симпатия или рязка неприязън. В този момент са ви „представили“ „енергийния си паспорт“. Ние всички сме някаква степен екстрасенси.

Взаимодействието на менталната енергия и околния свят може да се илюстрира от известната теорема на квантовата физика, на Джон Бел, който казва, че няма изолирани системи; всяка частица на Вселената се намира в „мигновена“ (по-голяма от скоростта на светлината) връзка с всички останали частици. Цялата Система, дори ако нейните части са разделени от огромни разстояния, функционира като едно цяло. Човекът е част от тази Система.

Простете за сравнението, но мислите на човека не се въртят в черепната му кутия като мухи в буркан. Специалистите на NASA са определили, че мислите ни могат да се разпространяват на разстояние до 400000 километра (това е 10 пъти обиколката на Земята по екватора!).

Изчислено е също, че в течение на денонощие в мозъка ни възникват около 60000 мисли и примерно 5% от тях са съпроводени от достатъчно силни емоции. Това прилича на мравуняк, където мислите направо се съревновават помежду си по сила и ловкост – кой да е първият и кой по-далеч ще отлети в околното пространство.

На планетата живеят почти 7 милиарда човека, чиито мисли и емоции се разплискват в общото енергийно поле, откъдето хората черпят отново и отново.

Представяте ли си в какво гигантско информационно – енергийно пространство живеем!

Представете си енерго-информационното поле около вас като аквариум с чиста и прозрачна вода. А се пуснете в него капка катран – негативна мисъл. Какво ще се случи с обкръжаващата ви енергия, какво влияние ще й окаже „капката катран“? Тази метафора обяснява колко е важно да имаме чисти мисли и позитивни емоции… Необходимо е добре да осъзнаем, че вибрацията на мислите ни е информация, попадаща в околното ни енергийно-информационно поле. А всяка информация можем да променим само с изпращането на нова информация.

Можем да сравним човека с персонален биокомпютер, участващ в обмена на информация в „интернета“ на ноосферата. Факт е, че мозъкът ни в действителност е приемо-предавател на сложно модулирани електромагнитни сигнали (методът ЕЕГ в медицината), но съвременните методи на регистрация все още не са достатъчно чувствителни. Всеки човешки организъм е източник и приемник на електромагнитно поле, с други думи – биокомпютър от типа „мозък-разум-тяло“ с функции за кодиране/декодиране на енергията/информацията.

Феномените, подобни на телепатията (предаване на мисли на разстояние) вече нямат никакви принципни научни възражения. Учените вече имат реални разработки на интерфейса „мозък-компютър“, позволяващи да се управляват прибори със силата на мисълта на човека. Може да си спомним също експериментите с мислографиките (получаване на изображения на мисловните образи върху фотопластини) на рускинята Нина Кулагина, китайката Чжен Сянлин, феномена Маргарет Флеминг, за силата на самовнушението (метод на кинезологическия мисловен тест в медицината) и много други.

В книгата си „Дресировка на животните“ В. Дуров разказва за въздействието на мислените команди върху поведението на животните. През стена, без да вижда и чува човека, куче изпълнява неговите мислени команди, а понякога и цяла програма.

Мозъкът ни, като приемо-предаваща система, е източник на излъчване и приемане на мисловна енергия. Всяка мисъл е импулс енергия, и по закона на резонанса подобните енергии се привличат. Срещайки се в енергийното поле на Земята с вибрациите на мислите на другите хора, нашите мисли резонират с колебания от този вид и се усилват. И когато ние дълго волно или неволно се фокусираме върху нещо, то по вселенските закони, го привличаме в живота си.

Във физиката има понятие „фазов преход“, когато квантовите частици започват да се „построяват“ в една посока и когато достигнат определен брой („критична маса“) всички други частици се присъединяват към тях.

По подобен начин Вселената реагира („се построява“) спрямо нас. Когато в живота ви започнат да се привличат хора, събития, информация, възможности, ситуации, идеи и други подобни, постепенно реализирайки това, върху което сте се фокусирали, – това е и вашия „фазов преход“. Така Вселената се разгръща към вас. Макар понякога удивено да казваме: „Теб сам Бог те изпрати при мен!“

Поетът и писателят Джеймс Ален (1864-1912), е написал следните редове: „Ние докато помислим нещо и то ни се случва. Та нали животът наоколо е само огледало на нашите мисли“.

Така става създаването на нашата жизнена реалност. Разбирането на това ни позволява да избираме практически всякакви „съединения“ на мислите ни с енергийното поле, „съвпаденията“ вече не ни учудват, ние дори вече можем да ги предвиждаме и дори да създаваме по собствено желание!

Имайки уникални вълнови характеристики, както и всяка друга енергия, мисълта ни позволява конструктивно да си сътрудничим с околния свят. Всеки може да разкаже история, свързана с явлението „синхронност“. Това се случва постоянно и колкото по-осъзнато е нашето мислене, колкото от по-високо „качество“ е нивото на вибрации на мислите ни, толкова по-често ни се случва явлението синхронност.

Искам да отбележа, че опитвайки се да забелязвате синхронността в живота си, не се бъркайте с посредствените битови съвпадения. Например, когато сутрин или вечер цялото семейство е у дома, много често можете да забележите, че точно когато ви трябва тоалетната, тя вече е заета от някой друг. Или само докато си помислите за скрития шоколад, и виждате че някой вече го е изял. Това не е мистика. Може да се тества у дома.

Научете се да вярвате, че Вселената е жива, мислеща и съзнателна, а ние сме нейна част. Необходимо е да се приеме правилото: „Когато повярваш, тогава ще видиш“. (У. Дайер), а не обратното – „когато видя, тогава ще повярвам“. И тогава тази вяра ще промени живота ви. Осъзнаването на себе си като част от мирозданието ще ви даде верните координати на вашето по-нататъшно развитие.

В своята книга „Живот на пълна мощност“ Джим Лоер и Тони Шварц пишат: „Всяка от нашите мисли или емоции има енергийно следствие – към по-лошо или по-добро. Окончателната оценка на живота ни се формира не от времето изживяно на тази планета, а въз основа на енергията, инвестирана от нас в това време… ефективността, здравето и щастието са основани на умелото управление на тази енергия“.

„Бъдете внимателни с мислите си – те са начало на постъпките“. – казва Лао Дзъ, а известният физик Дейвид Бом обичал да повтаря: „Мисълта създава света, а след това се отрича“.

Помнете, че вашите мисли имат свойството да се превръщат в реалността на вашия живот. Винаги ще намерите потвърждение на съмненията си или на надеждите си. По-нататък е въпрос на избор: – към кое ще се присъедините.

материал на : drugitenovini.com