Терминът “Жестови снопове” се използва за пръв път от Алан Пийс в неговата книга “Eзикът на тялото” . Той твърди, че знаците, които нашето тяло предава невербално, идват на снопове и че най-голямата грешка за един новак в езикът на тялото е да съди за някого само от един от неговите жестове. Ученият изследва невербаланта комуникация на човешкото тяло в различни ситуации и пише за своите наблюдения в поредица : ,,Езикът на тялото на работоното място” и ,, Езикът на тялото в любовта” и други . Ето какви са изводите на Алън от направените изследвания за езика на тялото.
Когато казват за някого, че има интуиция и може да предчувства предстоящи събития се има предвид способността на такъв човек да разчита правилно чуждите несловесни сигнали и да ги съпоставя точно с изречни от човека думи. С една дума – езикът на тялото на дадена личност и изричаните от него думи ако не съвпадат и се разминават има хора, които могат да разберат това.
Ораторите наричат тази способност усет за нагласата на аудиторията. Например: ако хората слушат – като седят облегнати назад, свели брадички и със скръстени пред гърдите ръце, чувствителният оратор ще долови интуитивно, че думите му не намират отклик в аудиторията и ще осъзнае, че трябва да потърси друг подход, за да спечели вниманието й.
В същата ситуация оратор, който не е надарен с интуиция, няма да предусети липсата на интерес у слушателите и ще продължи да си кара по старому.
Обикновено жените улавят по-добре несловесните сигнали, отколкото мъжете и този факт е в основата на общоприетото понятие-,, шесто чувство” на жената. Ето защо малцина съпрузи успяват безнаказано да излъжат половинките си, докато повечето жени могат съвсем спокойно да хвърлят прах в очите на мъжете, които така и не го забелязват.
Тази женска интуиция е особено силно изразена при жени, отгледали бебета и малки деца. През първите няколко години майката се осланя най-вече на несловесния канал за общуване с детето, което допринася още повече за усъвършенстването на способността на жената да долавя и да разшифрова несловесните сигнали. Изследователите смятат, че именно поради тази причина жените често се изявяват много по-успешно при водене на преговори, отколкото мъжете.
Учените се вълнуват от въпроса, дали несловесните сигнали са вродени или придобити по някакъв начин във времето от личния опит на човек. Правени са наблюдения на слепи и/или глухи хора, които не биха могли да заучат несловесните сигнали посредством визуалния или звуковия канал за общуване. Когато скръствате ръце пред гърдите си, лявата ли ръка слагате върху дясната, или дясната върху лявата? Повечето хора са неспособни с пълна увереност да опишат как точно скръстват ръцете си, докато не го направят. И ако, единият начин им се струва естествен и удобен, за другия имат усещането, че е неправилен и ги притеснява. Насъбраният фактологически материал подсказва, че това вероятно е генетично заложен жест, който не може да бъде променен.
Повечето от основните жестове при общуване са еднакви по целия свят. Когато хората са щастливи, те се усмихват; когато са тъжни или ядосани, се мръщят или се цупят. Първоначално усмивката е била мимика на заплаха, но днес се използва в съчетание с други обезоръжаващи жестове, за да покаже радост, удоволствие и благоразположение. Присвиването на раменете също е прекрасен пример за универсално разпространени жестове. С този жест навсякъде по света човекът, който го прави, ви дава знак, че не разбира за какво му говорите или не знае как да ви отговори. Това с жест с три съставки: изложени на показ отворени длани, присвити рамене и приповдигна ги вежди.
Ако искате да разбирате езика на тялото , а не това, което някой се опитва да Ви внуши със своето слово, трябва да бъдете много наблюдателни и да правите изводите си от всички жестове на събеседника.
Изследвания в сферата на лингвистиката показват, че съществуват хора с добро общественото положение и власт и умеят да си служи със словото добре. Изследвания в сферата на несловесното общуване пък разкриват обратнопропорционална зависимост между степента, в която човек владее устното слово и броя на жестовете, използвани от него при предаване на посланието му. При общуване онзи, който е на върха на социалната или на управленческата стълбица, използва словесния си запас, за да изразява мисълта си, докато неукият или неумелият в боравенето със словото човек разчита по-скоро на жестовете, отколкото на думите.
Има хора, които ,,имитират” езика на тялото. Това обаче не може да трае дълго време.
Когато овладеете езика на тялото си, не само вие самите ще се чувствате по-удобно и по-приятно при общуването с хората, но и те ще ви възприемат много по-благосклонно и доброжелателно. Затрудненията при лъженето идват от това, че подсъзнанието ни работи самостоятелно и независимо от лъжите, които изричаме, затова и езикът на нашето тяло ни издава. Ето защо хората, които рядко лъжат, биват много бързо и лесно разобличавани, колкото и убедително да звучат думите им. В момента, когато започнат да лъжат, тялото им издава сигнали за наличие на противоречие и именно тези сигнали ни подсказват, че съответният човек не казва истината. По време на изричането на лъжата подсъзнанието излъчва нервна енергия, а тя предизвиква някакъв жест, който опровергава казаното. Най-добре се лъже по телефона!…
Откъс от книгата ”Езикът на тялото” от Алан Пийс
