С риск да ме разкостят колегите, ще кажа-:,, Всеки има право да се подчини на който си иска БОГ и да спазва и уважава, която си иска традиция, но това – в семейството.
Когато човек е гражданин на една страна, той спазва нейните традиции официално .”
Ще добавя в своя защита – демократичен човек съм и мисля съвременно.
Гржданка съм на Бълграия. Така, както тази страна ми дава храна, почивни дни по повод различни празници- така трябва да спазвам реда, определен от нея и да почитам празниците, които тя е определила за всички български граждани като официални.
Започвам да виждам една голяма ,,дупка” около официалния празник- Ден на народните будители и наместването на Хелуин в българското училище.
За тази ,,дупка” помага приятната есенна ваканция, която започва от 1 ноември, когато има хубав празник.
ОК!
Днес само две дечица в моя клас казаха, че има такъв празник, а едното ни почерпи с бонбони точно за Деня на будителите.
Реших в края на деня, когато децата споделяха радостта си от Хелиун да им разкажа за КУКЕРИТЕ, за създателите на буквите, за големите ни царе и дългото робство… За хората, които сега наричаме будители…
Опитах се да го направя през погледа на децата за царства, приключения и непокорство…
Бях разрешила на две деца, които си носеха Хелуински шапки да ги оставят на главите си в последния час, защото споделиха , че в семействата им се обича Хелуин…
Когато свърших беседата си с децата за българските будители- и двете деца свалиха шапките.
Попитах ги защо…
ОТГОВОРЪТ БЕ:,,Много интересно ни беше това, което ни казахте!”
Децата ме трогнаха, но се разбрахме в клас, че има място за всеки празник в домовете ни, а българските празници трябва да ги познаваме и уважаваме, защото те са дошли при нас след тежки дни на народа ни и смелостта на силни българи.
Честит български празник!
ЛИЛИ
