Първите учебни месеци за малките първколасници вече са изминали и за техните учители и семейства започва да става ясно дали един ученик ще се справя и доколко с учебните предизвикателства на училищния труд.
Сериозен въпрос стои пред онези семейства, които усещат, че тяхното дете изсква повече грижи и внимание, за да усвоява учебното съдържание. Такова е вероятно и наблюдението на техния класен ръководител.
Новите правила за приобщаване на всички деца към образованието изискват и предлагат възможности учители и семейства да вървят заедно по пътя на преодоляване на обучителните затруднения на децата. Само това би могло да подпомогне децата и да ги води напред, а не да ги дистанцира от училището.
Една от причините децата да не желаят да учат е дислесията.
Психолозите казват, че тя е два вида:
дислексия и диспраксия и често се проявяват заедно.
При класическата дисилексия има: трудности в обработката на символичните знаци; затруднение да се научат да четат и пишат; затруднения с разграничение на звуците; затруднения в намиране на дума.
При диспракцията има: двигателно-координационни трудности;трудности с обща и фина моторика;показват значителни проблеми с възприятието;бъркане на ляво/дясно;лоши способности за осезателно (тактилно) възприятие;лоша координация око-ръка; слаба работна памет; бедни причинно следствени умения;лоша краткосрочна визуална или звукова памет;
Признаците им се виждат оше в предучилишната възраст, но особено силно и почти крещящо се проявяват в първи клас.
В този период трябва да се вземат мерки и от семейството и от учителя, защото ако в клас не се положат основите на ограмотяването, през следвашите години преодоляването на затрудненията ще е много трудно, а пропуските в знанията на децата ще станат много сериозни.
Как да разберете, че вашето дете или вашият ученик- първокласник най-вероятно има дислексия?
Затруднения в речта
-затруднява се в произнасянето на многосрични думи като обърква местата на сричките или ги изпуска; разменя реда на думите в изречението; губят се от мисълта му познати думи, сякаш са ,,изябягали”
Контрол на движенията
– липса на доминираща ръка – използва еднакво добре и дясната, и лявата си ръка; слаб контрол на движенията – трудности, както с грубата, така и с фината моторика.
Проблеми с вниманието вниманието
– затруднения при следването на инструкции; трудности при последователността на събития, месеци, т.н.; забавена обработка на информацията.
Затруднения с паметта
– затруднения с кратковременната памет; затруднения с активната работна памет; затруднения със запомнянето на последователности (последователността на дните от седмицата, месеците от годината, на буквите в азбуката).
Затруднения със слуховата преработка на информацията
– трудно чува рими – например в редицата кон, слон, трон, море ще се затрудни да каже коя е излишната дума;трудности при тактуването и пляскането в ритъм; затруднения със слуховата дискриминация – чува поп вместо боб; затруднения със слуховата памет – например не може да запомни съобщение, чуто по телефона.
Затруднения със зрителната преработка на информацията
– нарушения в зрителната конвергенция; погледът не остава стабилен на страницата; зрителна чувствителност (затруднения при четене на черен шрифт на бял фон); слаба ориентация ляво-дясно; бъркане на подобно изглеждащи букви и цифри.Така нареченото ,, огледално” писане. Напр., „я” написано като английското “R”, бъркане на „З” голямо ръкописно и „Е” голямо ръкописно и цифрата три; затруднения с визуалната памет.
Други трудности
– с координацията –тромавост на движенията; с организационните умения; бавно темпо на умствена работа
Това са типични белези на дислекция, която може да затруднява ученето на детето, но тя се преодолява с допълнителна помощ от специалисти: логопеди, психолози, ресурсни учители, ако се потърси съдействието им своевременно, защото класноурочната работа не дава възможности на класния ръководител да осъществява пълноценна работа с такива деца, тъй като времето и броя на учениците, както и учебното съдържание са създадени за деца, които няма специфични затруднения.
Една причина на проява на дислексия казват, че може да бъде наследствената обремененост.
В наши дни дислекцията е често срещана, но не се определя като заболяване или недостатък. Децата с дислексия могат да се учат, но изискват по-специален подход и начин на работа с тях.
За да може един учител да каже, че едно дете проявява тези признаци, той трябва има наблюдение върху обучителната работа на детето, да има доказателствен материал за тези затруднения и да е осъществил контакт с училищния психолог и семейството. Това е екипът, който може да даде своето по-категорично мнение дали има обучителен проблем.
После: всички тези страни заедно тръгва към преодоляване на затрудненията, за да може обучението да се осъществи и детето да иска да се учи.
