Не зная дали това се случва и при вас, но при мен е така:
Всеки по-голям интервал от почивни дни между учебните, връща моите ученици превъзбудени, а обноските между тях в клас и правилното поведение, които изграждаме всеки ден, бих казала са ,,изтрити”. И сякаш вместо бодри и готови за нова училищна работа, децата идват изнервени, преуморени, а голяма част от домашните им не са изпълнени.
Трябва ми време в началото на деня, за да се върнем с тях към естественото общуване в училище.
Това изисква много сили и търпение и у мен, и у децата.
С една дума : отново започваме тежка битка с нередностите и отново изграждаме обноски.
Това нарушаване се почувства тези дни, а така ще бъде вероятна и следващата седмица!
После от децата разбирам като разговарят един с друг как са почивали:
– едни правели каквото си искат по цял ден
– други: били командировани при ,,най-любимата баба”
– трети: пътували много с родителите си и по тази причини не са спали добре, а за домашните-нямало ниакакво време.
Няма как! Моята и тяхната битка да направим съвместния си престой в клас по-поносим и нормален – започва отново!
Споделям го не, за да ми олекне, а за да се ,,,нахъсам” с ,,учителски ентусиазъм ” за ново учебно и възпитателно въздействие върху такава ситуация, за да приема ръкавицата, която ще ми хвърли новия работен ден и денят да премине възможно спокойно и смислено.
Кой знае ! – може това да Ви даде сили и на вас…
Трудностите ни правят жизнени, мислещи и по-силни…
От това : да превърна детската тълпа в клас има по-лошо и още по-страшно..
Материалът е стар, но и днес, след хубавата есенна ваканция на моя нов първи клас- ситуацията бе същата…
Странно!
Казват, че времената и хората се менят. Да. Но времената май се менят бързо, а хората-по-бавно.
