ДЯВОЛ

Дяволът е повелител на злите духове, на из­ку­ше­нията, на Ада и на абсолютното зло. Той е противоположност и противник на Бога, синтез на всичко лошо, на падението, разрухата и греха. Между Бога и дявола съществува вечна надпревара за надмощие в света. В Стария Завет дяволът не е противопоставен на Бога, а е само обвинител на небесния съд, като увещава Бог да наказва безпощадно грешното човечество. Ед­ва в постбиблейското юдейство и ранното християнство Сатаната се превръща в олицетворение на злото, когато юдеите попаднали под влиянието на Зороастизма. Зороастризмът е древноперсийска народна религия, основана от Заратустра. Тя се базира на вярата в един един небесен бог – Ахурамазда, създател на света, който се бори със злия дух, наречен Ариман, представител на злото и ада. Двете сили олицетворяват в Зороастризма вечната борба между доброто и лошото. Принципите на Ариман са материалния живот и смъртта, а който по­падне под неговото влияние започва да мисли материалисти­­чески и да не вярва в съществуването на душата. Негов при­дружител е Луцифер, опитващ се да влияе на мисленето и по­ведението на човека. В персонажа Ариман мнозина изследователи откриват първообраза на Дявола. Така, установяването на идеята за абсолютното, единственото и всемогъщо добро божество породило необходимостта от архетип, олицетворяващ абсолютното зло, което да му противостои. Ужасява­щият образ на дявола с привнесени човешки черти в него цели от друга страна да предпази хората от изкушенията на греха.

В древноегипетската митология демоните от култа към мъртвите играят особена роля. Първо е демоничното женско чудовище Аммит (“Поглъщаща хора”), чиято предна част е крокодилска, средната е на дива котка, а задната на хипопо- там. Тя поглъща мъртвите, неустояли на съда в отвъдното. Демоничен характер имат и 42-мата съдии на мъртвите, помагащи на Озирис.

Образът на Д. в митологията е близък до митовете за Дракона, Змията и чудовището. Той символизира силите, които пречат на човека да води праведен живот, отслабват волята, замъгляват съзнанието и подтикват към регрес и падение. Д. е олицетворение на Изкушението и Палача, на духовното падение и причините, раздвояващи личността.

В психологически план Д. отвежда към идеята за подчиненост и робство, очакващи всеки, поддал се сляпо на инстинктите и либидото си. Д е символ също и на безредието, хао­саи регресавъв физически, морален и метафизически план. Той е персонификация на ненаситните желания, на стремежа към задоволяване на всички пориви и страсти на всяка цена; той е свръхвъзбудимостта и използването на всякакви непочтени средства за постигане на целите; той е слабостта и падението под влиянието изкушенията. Единствената цел на дявола е да лиши човека от Божията милост и да го постави под собственото си влияние.

В марсилското Таро ХV-та Голяма Аркана представлява “Дяволът”, който освен първичността и низшите нагони в чове­ка, символизира гордост, страсти и обаяние. Още за символиката на Д. виж значението на образа в статията “Таро”.

САТАНА

Всред Дяволите и Демоните Сатаната е метонимично* име, нарицателно за Противник и Враг, толкова зъл, колкото и арогантен. В Стария Завет той е представен така: “А един ден, като дойдоха Божиите синове де се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана. От де идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне на земята и от ходене насам натам по нея.” (“Йов”, 1: 6,7).

Сатаната е символ на силата на злото и като такъв често се използва за синоним на Дракона, Дявола, Змията и на друхи образи и форми на злия дух. Сатаната изкушава човек да прегреши така, както Змията в Райската градина.

ДЕМОН

В първоначалния си вид, демоните в гръцката митология били божества или богоподобни същества поради силата и властта, която имали. По-късно понятието “демон” започнало да означава съвсем низше божество, докато накрая под тази дума се разбирало “зъл дух”. Според друго обяснение демоните били душите на починалите, посредници между безсмъртните богове и живите, но смъртни хора. В християнската демонология, според Псевдо-Денис Ареопагит демоните са ангели, които са изменили на природата си.

Българска обредност и символика *: Представата на богомилите за произхода на дявола е следната: когато Бог седнал на единственото дърво сред океана, той погледнал отражението си във водата и рекъл: “Излез, братле, и бъди с мен!” така Бог направил от сянката си Сатаната свой съдружник. Богомилите твърдели, че дяволът е първороден син на Бога, брат на Исус.

В народните представи Д. е символ на всички свръхестествени зли сили – змейове, таласъми, вампири, самодиви и пр. Така е възникнало събирателното дявол, гяволи, дяволии олицетворяващ всякакви демони и зли сили. Дяволът е способен да се превъплащава в животни (коза, свиня, вълк, мишка, змия), болести, огън, вихрушки и всичко лошо. Дяволите имат свой цар – Тартор или Велзевул, намиращ се в центъра на ада, във врящия казан.

Всеобща е народната представа, че нощем Д. обитават водните пространства – езеро, извор, река, блато, море, кладенец или чешма. Там те играят хоро или правят сватба. Хората могат да ги разпознаят по свирнята на гайда и тъпан. Оттам са някои народни представи, че гайдата е дяволски инструмент, а традицията забранява да се ходи за вода след залез слънце. В дома съдовете с вода се покриват с кърпи, защото в тях влиза да спи дявола. Веднъж годишно всички дяволи се събират (във воденица, на гробища или на кръстопът) за да разпределят зоните си на влияние. Това става в нощтта срещу св. Ана (празник на бродниците и магьосниците), през Мръсните дни – от Коледа до Йордановден или срещу Еньовден (срещу 24 юни), празник на лятното слънцестоене. Дяволът се бои най-много от християнските атрибути светена вода, кръст, икона, молитва и тамян. Според народните поверия Д. се страхува от слънцето, от песента на петела, от миризмата на чесън и от бодлите на глога.

* Метонимия – стилна фигура, при която една дума се употребява вместо друга, поради някаква връзка между понятията

* По “Етнография на България”, т. 3, С. 1985 г.; Георгиева, Ив., “Българска народна митология”, С., 1983 г.

Статията е от книгата “Светът на Символите”, Хр. Енев, 2003 г.

/ материал на https://numerologiazavseki.alle.bg/